Само един човек ме разбра, а и той честно казано не ме разбра както трябва ~ Хегел

245 години от рождението на великия немски философ, който вярва че смисълът на философията е смисъл на живота.

(27 август 1770г. - 14 ноември 1831г. ~ portrait by Sschlesinger, 1831)

Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер.

Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.

Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.

Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.

Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.

В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.

В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.

В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.

Вдъхновението не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.

Вежливостта е знак за благосклонност и готовност към услуги, особено по отношение към тези, с които все още не сме в близки отношения на запознанство или дружба.

Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.

Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.

Дружбата се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.

Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.

Езикът е тялото на мисълта.

Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.

Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.

Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.

Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.

Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.

Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.

Към всеки човек трябва да се предяви искането да проявява характер. Човекът с характер импонира другите, защото те знаят с кого си имат работа в негово лице.

Към своите приятели трябва да бъдеш възможно най-малко дотеглив. И най-деликатното – да не искаш от своите приятели услуги.

Майката е гений на детето.

Мъжество спрямо истината  това е първото условие за философското изследване.

Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.

Нищо велико на този свят, не се извършва без страст.

Нравствеността – това е разумът на волята.

Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е, че те трябва да бъдат поставени по друг начин.

Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.

Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.

Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.

Световната история не е територия на щастието. Периодите на щастие са празни страници в нея.

Скуката у нас се чувства като у дома си.

Срамът е начало на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде.

Страстната любов и бракът са две различни неща.

Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.

Самото време е вечно в своето понятие... Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.

Илюстрация ~ bg.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK