За писането, хората и страховете им - откровено със Стивън Кинг
„Когато ме питат: „Как пишете?", аз неизменно отговарям: „Дума по дума" и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена - камък по камък, драги ми господа. Това е - камък по камък. А пък съм чел, мама му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп".
„Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер".
„Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете...или и двете едновременно. С други думи - желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище".
Има тайни, които никога не трябва да се разкриват. Казват, че жените по-добре умеят да пазят тайно и сигурно е вярно, но всяка жена, която поне малко познава живота, ще потвърди, че никога не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него.
„Гробище за домашни любимци", 1983 г.
***
Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.
Странно, как болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме като едно семейство.
Времето отмива всичко, независимо дали го искаш, или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.
„Зеленият път", 1999 г
***
Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват... Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.
Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.
Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.
„Особени сезони", 1982г.
Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.
Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.
Малките деца са единствените истински добри човешки същества.
Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада.
Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това.
„Сблъсък", 1978 г.
***
Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.
Това е инстинкт, скъпа... а мисля, че инстинктът е железният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля.
„То", 1986 г.
Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!
Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.
Както и с другите силни дроги, истинската първа любов е наистина единствено интересна за онези, които са й пленници. И както всеки друг силен и омайващ наркотик, първата любов е опасна.
„Тъмната кула 4 : Магьосникът"
***
Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре...
„Гняв"
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.
„Всичко, което съм извършила, извършила съм го от любов... Любовта, която една истинска майка изпитва към децата си. Това е най-силната любов, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката, уплашена за децата си".
„Долорес"
***
Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат непрекъснато, хванати в паяжината на моралния си дълг.
Струва ми се, че истинското красноречие почти винаги е безмълвно.
„Сърца в Атлантида"
***
- Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
- С какво се храни? - изрекох противно на волята си.
- С приятелство - отвърна Джордж Льобей. - Храни се с приятелството.
Кристин, „Тъмната кула"
Снимки ~ frasortsand.wordpress.com, lordsofthedrinks.com, deviantart.com, artstation.com, dearme.org, ew.com, theguardian.com, dishmag.com, pinterest.com
