Роден на 29 септември 1571 г. в ломбардийското градче Караваджо, край Милано

Микеладжело Меризи, виртуозният майстор на светлините и сенките, художникът, чийто реализъм е повече от просто подражание на природата. В неговите живописни платна оживява дълбокото разбиране на човешката душевност, върху тях не просто присъства реалността, сътворена с бои - там оживява истинска драма. Караваджо се осмелява да обърне гръб на господстващите по онова време маниеризъм и академизъм и интерпретира с лекота традиционни сюжети, които ваят характери и рушат пиедестали.
Вековни символи намират своите човешки образи, свалени от недостижимата си висота. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, Караваджо избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа.
Гениалният художник с необуздан нрав и бурен темперамент, борави с шпагата и камата със същата лекота, с които използва четката и палитрата.
И плаща висока цена за това. В последните години, медиите разпространяват и неговото досие, което изважда на светло, тъмната страна от характера на Караваджо.

  • 4 май 1598 - арестуван е близо до площад Навона", защото носи рапира без разрешение;
  • 19 ноември 1600 - даден е на съд, след побой;
  • 2 октомври 1601 - Караваджо и няколко негови приятели са обвинени за оскърбление и нападение през нощта;
  • 24 април 1604 - един римски кръчмар се оплаква, че художникът хвърлил в лицето му чиния с горещ артишок;
  • 19 октомври 1604 - арестуван за хвърляне на камъни срещу служители на реда;
  • 28 май 1605 - отново е арестуван е за носене на рапира и кинжал без разрешение;
  • 29 юли 1605 - напада нотариус на Ватикана;
  • 29 май 1606 - при улична игра, възниква спор, който прераства в бой, в който художникът убива Ранучио Томасони. Папа Павел V (1552-1621) обявява Караваджо (който наскоро е завършил неговия портрет Ritratto di Papa Paolo V), „извън закона". Художникът бяга от Рим и се укрива в Неапол.

Смъртта го застига на 18 юли 1610 г. в Порто Ерколе - на път от Неапол към Рим.

Епитафът на Караваджо е съчинен от неговия приятел Марцио Милези. Той гласи:
Микеладжело Меризи, син на Фермо ди Караваджо - в рисуването равностоен не на художник, а на самата Природата - умря в Порто Еколе - на път от Неапол - завръщайки се в Рим - на 15-тия ден на август - в година божия 1610 - Той живя тридесет и шест години, девет месеца и двадесет дни - Марцио Милези, посвети това на своя приятел, необикновен гений".

1

Залавянето на Христос" - (1602), Национална галерия на Ирландия, Дъблин. Фигурата в най-дясно е автопортрет.

2

Кошница с плодове" - (1595 - 1596), библиотека "Амброзия", Милано

3

Св. Йероним" - (1605 - 1606), галерия "Боргезе", Рим

4

Разпването на св. Петър" - (1601), олтарът Черази, Санта Мария дел Пополо, Рим

6

Саломе с главата на св. Йоан Кръстител" - (1609), Кралският дворец, Мадрид

7

Давид с главата на Голиат" - (1609 -1610), галерия Боргезе", Рим

8

Музикантите" - (1595 - 1596),музей на изкуството „Метрополитън"

9

Вечеря в Емаус" - (1601), Национална галерия, Лондон. Караваджо е изобразил себе си като изправения мъж в ляво.

10

Отричането на св. Петър" - (1610), Музей на изкуството „Метрополитън"

11

Юдит обезглавява Олоферн" - (1598 - 1599), Национална галерия за старинно изкуство, Рим.

12

Тома Неверни"  - (1601 - 1602 ), Сансуси в Потсдам, Германия.

13

Автопортрет като Бакхус - (1593), Галерия Боргезе, Рим.

14

Полагане в гроба" - (1602 - 1603), Пинакотека Ватикана, Рим.

Картини: en.wikipedia.org