„...От пепелта
се вдигам с коси червени и развети
и както въздуха поглъщам ги мъжете." ~ Лейди Лазар
За безумието на похлупака, под който живеем, изборите, които правим и безнадеждните крачки, които ни водят – накъде? Споделено от американската писателка Силвия Плат – назаем от романа „Стъкленият похлупак".
„Това бе първият ми голям шанс, а ето че сега седях бездейно и го пропусках да изтече през пръстите ми, както толкова много вода преди това."
„Никога не мога да прочета всички книги, които искам; никога не мога да бъда всички хора, които искам и да живея всички животи, които искам. Никога не мога да се науча на всички умения, които искам. А защо искам? Искам да живея и чувствам всички отсенки, тонове и вариации на умствени и физически преживявания възможни в живота. А съм ужасно ограничена. Целуни ме, и ще видиш колко важна съм".
„Сигурно е хубаво да си непорочна и да се омъжиш за непорочен мъж, но как би се чувствала, ако внезапно след брака той признае, че съвсем не е целомъдрен, както стана с Бъди Уилард? Не можех да се примиря с мисълта, че жената трябва да живее само един целомъдрен живот, а мъжът да може да си води двойствен живот, един целомъдрен и един не.
Знаех, че независимо от всички рози, целувки и вечери в ресторанти, с които един мъж щедро обсипва жената, преди да се ожени за нея, тайното му желание веднага след сватбената церемония е да види съпругата си просната в нозете му като кухненската изтривалка на мисис Уилард.
Майка ми разказваше, че след сватбата с баща ми той й казал: "Пху, какво облекчение, сега вече може да престанем да се преструваме и да бъдем по-искрени!" От този ден нататък тя не видяла нито минутка покой.
Започнах да разбирам защо женомразците превръщат партньорките си в такива глупачки. Женомразците са като богове: неуязвими и преливащи от сили. Те слизат от своите небесни висини и после изчезват. Никога не можеш да ги хванеш."
„Сигурно има малко неща, които една топла вана не би могла да излекува, но те не са ми известни. Когато съм толкова тъжна, че не ми се живее, когато съм изнервена и не мога да заспя, когато съм влюбена в човек, когото няма да видя цяла седмица, аз рухвам до краен предел и тогава решавам: "Ще си взема една гореща вана".
„Видях как животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа.
От върха на всеки клон като сочен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо чудесно бъдеще. Една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца, друга – бъдеще на велика поетеса, трета – блестяща преподавателска кариера, четвърта – И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла тълпа обожатели със странни имена и необикновени професии, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още много, много смокини, които не можех добре да различа.
Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от глад просто защото не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, но да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изпокапаха по земята в краката ми."
Илюстрации ~ novelnovice.com, prezi.com, портрет - magnoliamountain.deviantart.com
