На 17 октомври са навършват 100 години от рождението на Артър Милър. Казват, че на всеки час някъде по света започват репетиции на негова пиеса. Написаната само за шест седмици "Смъртта на търговския пътник"(1949) е най-често поставяната пиеса в света, в която се разказва за човек, който се саморазрушава с упоритата си вяра в Американската мечта.
Сам неин символ - син на полски евреин имигрант, преживял Голямата депресия, учил в държавно училище в Харлем - едва на 33 годишна възраст получава наградата "Пулицър", "Тони" и наградата на гилдията на нюйоркските критици, което е безпрецедентен случай в историята на драматургията и до днес. За славата му допринася и бракът му със секссимволът Мерилин Монро, за която е слабоизвестен фактът, че е била страстен читател и след смъртта си оставя колекция от над 400 книги.
Известни думи на Ганди са, че човек не трябва да се бори със злото, достатъчно е само да го изобличи. Това и прави чрез темите в творчество си Милър - вади на показ кървящите рани на обществото: с романа си "Фокус" - антисемитизмът в Америка; с пиесите си; "Всички мои синове" - войната и търсещите облагодетелстване от нея; "Лов на вещици" - политическите репресии на маккартизма; "Поглед от моста" - имиграцията, както и още много други. Общата картина е търсенето на нравственото достойнство на обикновения човек, поведението и психологията на личността в обществото. Публиката винаги бива поставена пред изпитания, които той разрешава в позитивен дух, търсейки вяра в по-доброто развитие на човечеството. "Мисля, че е грешка изобщо да търсиш надежда извън себе си."
"Най-добрата работа, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение - винаги."
През 1956 г. Милър е извикан пред Комисията на долната камара на САЩ по действия против Америка и е обвинен, че не й съдейства. За него Харолд Пинтър казва: "Той беше изключително независим. Не го харесваха много в Щатите - беше прекалено откровен и критичен към начина на живот там и към арогантността на това общество".
В моите пиеси има дълбока ирония, героите ми са смешни, но това в действителност не буди смях, то е ужасно.
Човек трябва да вярва, че литературата променя света, защото няма категорични доказателства за противното.
Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието - веднъж щом сме прогледнали - обречени сме и сме изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.
Без отчуждение няма политика.
Където започва изборът, свършва рая, свършва невинността. Какво е рая, ако не отсъствие на нужда да избираш?
Предателството е единствената истина, която остава до края.
Моралът не е добро противоположно на злото, а ред противоположен на хаоса.
Театърът е възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.
Не се поддавайте на мислите, че това, което не носи печалба, няма никаква стойност.
Според мен е натрупан твърде много опит в мислене как да се контролира човека, вместо как да се освободи.
Трагедията е следствие от тоталната принуда човек да оценява справедливо себе си.
Може би всичко, което човек прави е накрая да се окаже с правилните съжаления.
Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини.
За една ера може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани основните й илюзии.
В трагедията трябва да съществува възможност за победа.
Снимки ~ theredlist.com
