Писмата на великите
Искрена, пряма, смела, чувствителна. Такава е Лора Каравелова, такива са и думите й в писмата до Яворов през пролетта на 1912 г. Няколко месеца по-късно, през септември, двамата ще се врекат един на друг - докато смъртта ги раздели. Обсебваща, страстна и непоетична е тази една година, в която Лора и Яворов са съпруг и съпруга. Лириката остава на белия лист...
Мой приятелю,
Твоето писмо е толкова храбро - щото аз не можех да не си представя колко войнствен си изглеждал ... и аз се смях. Смях се най-много, защото ми е весело днес, не ми се сърди...
Но ако тръгна по твоя път, трябва да настоявам да се върна в София не при тебе. По тоя начин ти - когато ми се наситиш - много по-удобно ще ти е да престанеш да идваш у мене, отколкото да ми съобщиш опечалено, че е време да си стегна куфарите. Тъй че този въпрос остава нерешен.
После аз не помна да съм те уверявала, че скучая особенно за София. София мога спокойно да не вида и двадесет години. Въпросът беше за тебе.
Нямах винаги достатъчно воля, за да мога да си въобраза, че е необходимо изобщо да те не виждам още дълго време.
После друго. Аз не съм способна на никакви жертви, мой милий. Не помна в живота си да съм направила най-малката жертва. Възмутително е, разбира се, но е тъй. И ако ти смяташ, че аз някога нещо съм жертвувала за тебе, аз съм длъжна да те разубеда. Ако ти отидеш в едно село и аз дойда при тебе, голяма илюзия ще си правиш, ако мислиш, че аз съм пожертвувала известни навици и желания - или поне пожертвувала градът. Нямам никаква заслуга и не правя никаква жертва. Аз изобщо не съм видяла в целия си живот, нито в своя, нито в чуждия - нито едно искренно жертвоприношение.
Ако аз бих искала да съм при тебе, то е защото ми трябваш и ми стигаш. Ако съм готова да се откажа от целия свят, от всички погледи, то е само защото те не ми трябват, не ме интересуват.
Моят интерес и моите радости са в тебе ... Значи, като ида при тебе, (не се страхувай, аз не тръгвам днес - нито утре) ида с увереността на едно щастие - щастието на един задоволен егоизъм. Защото ти ще намериш егоистично желанието ми да бъда около тебе - за себе си. Ето защо, ако ти ме обичаш повече, аз бих била много щастлива. А да взема изгледа на жертва - това съвсем не би ми приличало - и ти сам не би ме харесал.
Единственната жертва би била тази да дойда при тебе сега - знаейки колко малко място всъщност заемам в интересите ти. Но аз ти казах, че жертви не правя. Тъй щото аз няма да дойда, моето самолюбие ще е спасено от жертвата и ти от компанията ми. Защото, съгласи се, мой милий, нищо по-отегчително от човек, когото бихме искали да обичаме, а все пак не можем. Ще намериш, че се повтарям, но не ми стига твоята любов такава каквато е. По-добре е да се спрем на едно приятелство, само на приятелство засега. А ако ти мислиш, че никога не ще можеш да ме обичаш повече - кажи ми го. Не ме интересува причината, защото кой знае дали и ти сам я знаеш. Важен ми е факта - за да дам едно по-правилно направление на надеждите си - или - по-ясно - да ги убия. Аз никога не разбрах какво мислиш, когато ми повтаряш фразата - щастието ти би било - да бъде всичко, както искам аз. Но аз може да поискам ти да се ожениш за Тороманова, това според теорията ти - би ти направило удоволствие. Или бих те извикала телеграфически - първия ден на ваканцията ти - това би те много ощастливило. Интересно е, че два реда по-долу - ти ми съобщаваш, че никъде - освен при тебе - аз не мога да отида в София. Но аз се връщам и ти казвам, че ако аз се върна в София, аз няма да дойда при тебе, а ще бъда отделно. Малко ме интересува какво мисли за мене обществото - ако имах време, аз бих мислила още по-зле за него. Тъй щото ... А аз не виждам защо да завися фатално от него. Нели знаеш, моята теория е тази - на малоруския коминочистач - „Обикни ме черен - бял ... всякой ще ме обикне".
И освен това, догдето нямам развод все едно аз не ще мога да бъда за никого твоята „разочарована жена", защото никой няма да ме смята за твоя жена. Но това е все едно. Важното е само едно - ще ме обичаш ли някога повече? Аз сама не обичам компромисите и приспособленията и никога не ще се приспособя към твоята полу-любов. Тъй щото по-добре - отделно - за да бъдем спокойни и двамата. Хората, пак ти повтарям, малко искам да ги зная. Съвсем не виждам какво добро мога да очаквам от тях.
До юний аз мисля да остана тук. Germaine ще остане тук един месец, след това пък Софка Краварева иде в Париж за няколко дена. После? Аз сама не зная. Във всеки случай не при тебе, догдето ти ме обичаш тъй малко.
Вместо „разочарованата жена", аз ще бъда очарованата приятелка. Защото все пак ти си един голям магесник и аз те обичам повече отколкото ни трябва и на тебе и на мене.
Лора
От "Лора до Яворов", изд. Хемус, 1935 г.
