tori amos 1.1

Тори Еймъс превърна пианото в рок инструмент. Отне й само около две десетилетия.
Дъщеря на методистки свещеник, още на четири години свири на пиано и пее в църковния хор. На 5 години печели пълна стипендия в консерваторията в Балтимор и е най-младият ученик, преман някога. На 11 е изключена, заради "отказа й да свири по ноти и увлеченията й по рок музиката". Номинирана е за грами 8 пъти. Има издадени 14 студийни албума. На 9 октомври реализира на двоен компактдиск адаптацията си по мюзикъла на Джордж МакДоналд "The Light Princess".
Когато я слушате, сякаш чувате плача на горска фея. Тя е като вълшебна кутия, пълна с тайни, от която колкото и да вадиш, винаги има още и още. Пианото й звучи като морето - ту е спокойно, ту бурно. Понякога е плавно, друг път - съвсем неритмично. Настоятелно.
Текстовете й са странни. С бруталната си откровеност разкрива женския си свят, преплитайки митологията с личните си преживявания. Смело се изправя пред вътрешните си демони и безсрамно ги споделя с целия свят. "Мисля, че всеки разбира мъката, пътуването, на което ни отвежда тя, независимо дали е смъртт на любим човек, край на една връзка или разочарование. Някои хора не се изправят пред нея, пред силата й. Други го правят. Тази тежест влияе на изборите, които правиш в живота си. Аз трябваше да се отворя пред болката по много различни начини." Тори Еймъс обича да ни разхожда между отчаянието и надеждата, кара ни да изпитваме нещо ново и неочаквано и докосва мрачните кътчета на душите ни, съществуването на които никога не бихме се осмелили да признаем дори пред себе си. Разказва ни за несигурността, свободата да изразяваш себе си, женската сексуалност, социалното отхвърляне, емоционалната манипулация, сексуалното насилие, болката от преждевременно прекъсната й бременност, студенината и неразбирането между хората, правото да се бориш за индивидуалността си. "В продължение на много години бях затворила тази част от себе си, която имаше нужда да беснее, да плаче, да задава въпроси... Взех съзнателно решение, да излея всичко на хартия, за да не позволя повече да бъда жертва."

tori amos 2

Изцелението изисква смелост, а всички ние имаме, дори да се наложи да копаем надълбоко, за да я намерим.

Някои хора се страхуват от това, което могат да намерят, ако се анализират твърде много, но е нужно да пропълзите в раните си, за да се изправите пред страховете си. Заедно с кървенето, започва и пречистването.

Да имаш стил означава да се наслаждаваш на живота, да изразяваш себе си и своята вътрешна светлина.

Не мисля, че съм странна, мисля че съм откровена.

Да си искрен със себе си може да е неудобно в началото.

Мисля, че е необходимо добре да познаваш себе си. Опознай чудовището, което живее в душата ти, гмурни се надълбоко и изследвай.

Жените са пленителни. Историите им ме пленяват - как те мислят и какво всъщност мислят, а не какво ти казват. Разковничето е да чуваш онова, което не ти казват. И тогава схващаш цялата история.

Има място за всеки на тази планета да твори и да се развива, ако е себе си. Ако се опитва да се преструва на нещо друго - тогава няма.

Сигурна съм, че в миналия си живот съм била изгорена на клада вещица.

В някои от най-мрачните ми дни, Луцифер идва да ми донесе сладолед.

Вменявали са ми толкова много чувство за вина, че спокойно мога да измисля нова религия.

Нямам нищо против лошите момичета. Трагично е само, когато жените вместо в обект на собствените си истории, се превръщат в нечий друг обект.

В съзнанието ни любовта и страстта са наистина разделени. Трудно е да се намери някой, който е мил и можеш да му се довериш да гледа децата ти и в същото време да ти се иска да го притиснеш до стената и да го оближеш от главата до петите.

Някои вярват, че за да обичаш някого, трябва и да го харесваш. Но това не винаги е така.

В мен живеят толкова много различни личности и пак се чувствам самотна.

Има два начина да се събудиш. Единият е да се събудиш, мислейки какво знаеш, а другият - какво можеш да научиш. Това ти дава съвсем друга нагласа.

Бях на две години и половина, когато за първи път се покатерих и седнах пред пианото.

Аз не съм покер играч. Не блъфирам. Предпочитам да погледна човек в очите и да му кажа направо какви са ми намеренията. Картите ми са винаги на масата.

Не гледайте на детето си като на свое украшение. Не може просто да го слагате пред телевизора. Необходимо е да му четете вечер.

Снимки ~ yessaid.com,blog.promotion-us.com