Моцарт на поезията, детето-чудо на Русия, емоционалния взрив на 80-те.
(1974 ~ 2002)
Жизнь моя - черновик,
На котором все буквы - созвездия...
Сочтены наперёд все ненастные дни.
Жизнь моя - черновик.
Все удачи мои, невезения
Остаются на нём
Как надорванный выстрелом крик.
Моцарт на поезията, детето-чудо на Русия, емоционалния взрив на 80-те. Такава била Ника Турбина – ученичката на големия Евтушенко, която едва на 4 годинки започва да диктува своите стихове на майка си и баба си, които ги записват. Детските нощи на Ника били неспокойни – не спяла от мъчителни асматични пристъпи. Тогава се родили и стиховете, за които казва, че са пратени от Бог. Животът й бил низ от отчаяние, стихове, любови. На 27, Ника напуска този свят, но сътвореното на белия лист, продължава да живее във вечността.
Когато през 1983-а, стиховете й били отпечатани в „Комсомолска правда", поетът Евгений Евтушенко й подал ръка, а година по-късно с негова помощ бил издаден и поетичния сборник „Черновик", преведен на 12 езика. Ника Турбина е първата поетеса след великата Анна Ахматова, наградена с престижната премия за литература „Златен лъв" в Италия. В Америка организирали специална среща, на която била дискутирана техниката на превода на стиховете й.
Каква буря е връхлитала детската й душа, за да пише като възрастен човек...
Как больно, помогите!
В глазах - беда!
Но годы - паутинки
Растают без следа.
Рукой не обопрёшся -
Душа пуста.
По волчьим
тропам бродит
Моя звезда.
На нея възлагали големи надежди, непосилни за крехката й възраст. На 13 години тя разбрала, че не е оправдала надеждите на Евтушенко, който престанал да бъде неин учител в поетичното дело. Половин година по-късно, Ника напуснала дома си. След три години тя заминала в Швейцария, където се омъжила за своя лекуващ лекар-психиатър. Ника била на 16, а той на 76 години.
Година след това, тя се върнала в Москва. Започнали проблеми с алкохола, паметта, зачестили нервните сривове. Единственият човек, който се опитал да й помогне и искрено я обичал, била учителката й Алена Галич. Но и тя не успяла да удържи пиянството, опита за самоубийство и нелепия изход. Ника обичала да разтваря широко прозорците и да седи с провесени крака на перваза. В един от тези моменти, тя загубила равновесие и полетяла от петия етаж. Цяло чудо било, че оживяла и се възстановила от ужасните травми.
Много от думите й се оказали пророчески. Ника неведнъж разказвала за собствената си смърт, още в детството си. Предвидила за себе си кратък, тревожен и нещастен живот. В едно от последите си интервюта казва – „Зная, че няма да имам внуци, няма да имам и деца. Нито сега, нито в бъдеще. Страхувам се, че няма да доживея до мига, в който ще искам да стана майка".
Никой не е сигурен в обстоятелствата, свързани с нейната гибел. Дали отново по невнимание е полетяла от перваза на своя прозорец, или за това е помогнал и смъртно пияния й съпруг. Близките на Ника твърдят, че това не е било самоубийство, а съседите споделят, че са чули викове за помощ. Бившата й учителка Галич, успява да отдаде последна почит на Ника и съдейства за това, последният й дом да бъде в алеята на известните поети във Ваганковското гробище.
По материал на Кulturologia.ru
Снимки ~ nika-poet.ucoz.com
