„Дадено ми е да съзра невидими за хората движещи сили по житейските завои." ~ Слава Севрюкова
Свръхфеномен, свърхсензитивна, с дарба да вижда в микрокосмоса, да гледа в душите. „Само за себе си нищичко не съзирам. Не ми е дадено да разбера какво ме очаква. Тъй навярно и трябва. Не се чудете – нито Ванга, нито друг пророк знае своето бъдеще. Питала съм се – защо е тъй? Господ е мъдър и справедлив. Дарява много, но не всичко. Щедър е, но и взима.", казва приживе Слава Севрюкова.
За заплетените ребуси на съдбата, България и бъдещето, с думите на жената, която мнозина наричат Посветена учителка и Духовна майка.
Не пътят е труден, трудността е пътят.
Най-големите изпитания са за природно най-надарените. Ударите, причиняващи болка, не озлобят ли, силно оттласкват напред и нагоре. За полет.
Човек е творение на Вселената. Той самият – миниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него.
Геният, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.
Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас.
Знанието болка носи. Мъдра е съдбата – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до „кръста", който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме. Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри.
За чудесата трябва дар небесен. Човек е като лозовия плод – колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се превръща. Или в оцет – престои ли в леност. Старо, старо е моето вино.
Реализираме мисията си в границите на съдбата. Тя е закодирана в душата. Сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон – преклонната възраст. Красотата на залеза.
Предначертано е най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига там, където е закодирано. За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено. Помнете – силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!
От една майка – две деца. И двете различни. Помислете, какво на тоя свят, при отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания? Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разум.
Въпреки упадъка, трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!
Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат.
България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но тази период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши.
България е под знака на Козирога, както Япония и Индия. Значителна ще е тяхната роля в Новия свят. Япония се радва на добро съчетание от извисена източна Духовност и западна технология, но без грубия й материализъм. Постиженията на свръхсетивността открай време имат здрава почва на Изток. Затова с Китай, Русия и Индия, тези народи ще са сред водещите в най-ново време.
Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте, в сравнение с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.
Племето ни е надарено – много сме теглили... И колко сме лъгани... Това е причина устоялите на изпитания да придобият големи дарби.
Помнете, ще удивим Човечеството. Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.
Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили.
Сега такива като мене са рядкост, но Човечеството ще измине дълъг път. С годините хората на бъдещето ще се увеличават. Затова ни съпътстват толкова трудности и страдания. Така се изпитва и възпитава духът. Важно е да се отстоява истината. Ето го косъмът, делящ светлина от тъма.
Избрани откъси от „Бъдете в този свят, но не от този свят" и „Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова", Христо Нанев
Снимка: kosmicheskovreme.com
