На птицата – гнездо, на паяка – паяжина, на човека – приятелство
На 28 ноември 1757 г. в Лондон, Великобритания, се ражда Уилям Блейк – поет, художник и гравьор, който сам илюстрира стиховете си. Приживе така и не получава разбиране и признание от съвременниците си заради особените си възгледи и ексцентричното си поведение. Днес е смятан за един от най-великите британци и най-значимата фигура в историята на поезията в епохата на романтизма.
(William Blake - self portrait)
Не съм ли муха щастлива, ако жив ли съм, мъртъв ли, все е едно.
За милост, жал, мир и любов се молят тез, що страдат, и сладкото това добро с благодарение даряват.
Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.
Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.
Когато казвам Истината нямам за цел да убеждавам тези, които не я знаят, а да защитя онези, които я знаят.
Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на смъртта.
Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват.
Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче.
Дървото, което предизвиква сълзи на възхищение у едни, за други е просто нещо зелено, което им стои на пътя. За някои хора природата е хаотична и пълна с деформации. А някои изобщо не я забелязват. Но в очите на човек с въображение, самата природа е въображение.
Ако нещо обича, то става безкрайно.
По-лесно е да простиш на врага си, отколкото на приятеля.
Винаги готовите да казват, каквото им е на ума, и негодяите ги избягват.
Проклятието освежава, благословията отпуска.
Вечността е влюбена в творенията на времето.
Радостта оплодява. Скръбта ражда.
Висша постъпка - да поставиш другия пред себе си.
Срамът - мантия на гордостта.
Вие възприемате цветята по тяхното свежо ухание. Но никой не може да каже как от такова малко центърче идва толкова много сладост. Забравяйки, че вътре в този център се разпростира Вечността.
Всеки ден има момент, в който не може да ни намерят нито Сатаната, нито неговите сътрудници. Само този, който е старателен, намира този момент и го умножава и когато веднъж го е намерил, го извиква отново и отново по всяко време.
Аз нищо не правя, Светия Дух осъществява всичко чрез мен.
В произведението си "Сватбата между Рая и Ада", Блейк твърди че е посетил царството на мрака и си записал поговорките, които дяволите си повтаряли един на друг:
По сеитба се учи, по жътва поучавай, през зимата се забавлявай.
Пътят на излишеството води към двореца на знанието.
Водоемът съдържа, фонтанът се разлива.
Благоразумието е една богата, грозна и стара мома, осъдена на некадърност.
Глупакът не вижда същото дърво, което вижда мъдрецът.
Онзи, който желае, но не действа, предизвиква епидемия.
Никоя птица не лети достатъчно високо, ако лети със собствените си криле.
Затворите са изградени от камъните на закона, а бордеите - от тухлите на религията.
Онова, което сега е доказано, някога е било само помислено.
Всяко нещо, което е възможно да бъде повярвано, е отражение на истината.
Тигрите на гнева са по-мъдри от обучените коне.
Очаквай отрова от застоялите води.
Лисицата сама се грижи за себе си, но Бог ще се погрижи за лъва.
Онзи, който е изстрадал твоите заблуди, той добре те познава.
Молитвите не орат! Похвалите не жънат!
Никога не знаеш кое е достатъчно, докато не разбереш кое е повече от достатъчно.
Градината на любовта
Бях в градината на Любовта
и какво да си мисля, не знам:
връз тревата, добра за покой и игра,
се издигаше някакъв храм.
Този храм бе затворил врати
и изпречил скрижала НЕДЕЙ.
Закопнял за цветя, призовах Любовта,
ала глас ми изсъска: „Не смей!“
И съгледах - в гробове безброй
никнат кръстове вместо цветя.
В черни тръни венци тъмничари отци
ми обвиха страстта, радостта…
Превод: Спас Николов
(От Библиотека за ученика, Западноевропейски поети романтици, изд.Отечество)
Изображение ~ commons.wikimedia.org
