На 7-ми декември се навършват 106 години от рождението на поета, моряка, революционера. Великите думи живеят във вечността. С почит към големия Вапцаров.

Ти си непристъпна,
аз непобедим,
няма в своя огън
тъй да изгорим.
Блясък ще проблесне....

Блясък в слънчев ден
и един ще бъде
все пак победен.
1930 г., от намереното наскоро тефтерче на Вапцаров

***

ВАПЦАРОВ

Дамян Дамянов

Можеха да те спасят. Не смееха.
Кой бе ти в сравнение със тях!
Мреше ти се - тях им се живееше!
Бе безстрашен - тях ги беше страх!
Пуснаха те пред дулата, страшните.
И тунелът взе да се тресе.
И те грабна тишината, лашна те -
в бъдещето да те пренесе.
Днес си по-голям от всички тях. Но питам се:
ако мой приятел набеден
го осъдят, как ли аз - защитата -
жив да го спася? Ами ако в битката
някой ден той победи и мен?

29.IX.1981 г.

***

Аз поне не познавам друга поезия,която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си хуманна справедливост и мир,каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия,която не приема красивите думи и натруфеността.

Арис Диктеос

***

Аз искам да напиша
                днес
                        поема,
в която да диша
на новото време
                       стихът.

Да тръпнат във нея
               крилата
                на гордия
                       демон,
обходил от полюс до полюс
                      светът.

От „Романтика”

***

Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? –
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен –
и победеният си ти.

От „Двубой”

***

Човекът спокойно, тъй – дума
           след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
           с поглед безумен,
онези го гледали със страх.

Дори и затвор
          треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
           "Браво, човек!"

От „Песен за човека”

***

Сънно тракат
релсите във мрака.
От умора
ставите болят.
Някой би въздъхнал:
"Не очаквам..."
Не! Очаквам!
Чака ме светът.

От „Огняроинтелигентска”

***

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

От „Вяра”

***

И нека като пеперуда малка
крилата ми
              опърли най-подире.
Не ще проклинам,
              няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
              ще се умира.

Но да умреш, когато
             се отърсва
земята
             от отровната си
             плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
             да, това е песен!

От „Писмо”

***

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Снимки ~ wikimedia.org, journeyplaces.com