За духовното търсене, ренесанса на културата и философските приливи и отливи между Изтока и Запада ~ споделено от Херман Хесе - един от най-проницателните критици на времето, поет и писател, удостоен с Нобелова награда за литература през 1946 г., автор на романите „Демиан”, „Сидхарта - синът на брамина”, „Игра на стъклени перли“.

"Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът."


(1877 ~ 1962)

Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.

Всеки възвишен хумор започва с това, че човек престава да взима сериозно собствената си личност.

Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене.

Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?

За щастие както мнозинството от децата аз се сдобих с най-ценните и необходими за живота познания още преди да тръгна на училище, учейки се от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, учейки се от бог Пан и от танцуващото божество в съкровищницата на моя дядо. Познавах живота, без страх общувах с животни и звезди, добре се оправях в овощните градини и с рибите в реката, можех да пея доста песни. Имах умението да омагьосвам, което по-късно за съжаление изгубих и трябваше вече немлад отново да усвоявам това изкуство. Но, общо взето, владеех цялата приказна мъдрост на детството.

Моят път към Индия и Китай не беше с кораби и железници. Сам трябваше да намеря всички магически мостове, в сърцето си да престана да враждувам с Европа, там да търся избавление от нея. В сърцето си следваше да усвоя истинската Европа и истинския Изток, а това продължаваше години, нижеха се години на страдания, на неспокойствие, години на война, години на отчаяние.
Тогава настана време, когато вече не изпитвах копнеж по палмовия бряг на Цейлон и улицата с храмовете в Бенарес.

В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.

Поетичните творби могат да бъдат разбрани или неразбрани по различни начини. В повечето случаи авторът на една творба не е инстанцията, на която подобава решението къде читателите престават да я разбират и откъде почва неразбирането. Някои автори вече са намирали читатели, които да прозират техните творби повече, отколкото те самите. Освен това при дадени обстоятелства дори и недоразуменията могат да бъдат плодоносни.

Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.

Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкова просто! Какво е добро, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е единствено в скрижалите, те са само най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш далеч от Бога.

Науката не е нищо друго освен тъкмо тази "страст да търсиш и намираш разлики". За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.

Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той – негова противоположност и допълнение.

Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него.

Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.

Снимки ~ fredstein.com, en.wikipedia.org