Един човек в пустинята вървял и отдалече зърнал изоставена жена.
– Коя си ти, сама жена?
– Самата Истина! – отвърнала му тя.
– Защо стоиш една?
– Защото съм Едната Истина!
– Защо си се оттеглила от хората?
– Не съм! А хората сами избягаха от мен и тръгнаха подир лъжата.
– А защо избягаха от тебе хората? Навярно с нещо си ги оскърбила?
– Защото Истината е една за всички, а всеки иска тя да бъде само негова едничка собственост и да му служи. А Истината иска никой никому да не слугува. Лъжата виж, е по-демократична. Тя служи всекиму и лесно се съобразява и преобразява. Тя става масова, тя си осигурява болшинство.
– О, Истина, нима е вече името ти Отчуждение?
– О, моля ви, без снизхождение...
Радой Ралин, 1978 г.
