Ричард Бах е пряк потомък на прочутия немски композитор Йохан Себастиан Бах. Книгата-притча „Джонатан Ливингстън чайката“ му печели огромна популярност в САЩ и Европа, както и следващите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“, „Мост през вечността“ и „Едно“ „Бягство от сигурността“ „Живот под хипноза“, като част от тях са в съавторство със съпругата му. Посланието в тях е насочено към: „Хората, които създават свои собствени правила, когато са убедени, че са прави…”

След като щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.

Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!

Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята - ако си жив, значи не си!

Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.

Човек поверява живота си на това, в което вярва.

На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.

За да живееш свободно и щастливо, трябва да пожертваш скуката. Това не винаги е лесно…

Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.

За да полетиш не ти трябва вяра, а да проумееш какво представлява летенето.

Най-дълбоки са най-простите въпроси. Къде съм роден? Къде е моят дом? Къде отивам? Какво правя? Замисляй се от време на време върху тях и наблюдавай как отговорите ти се променят.

Някаква част от нас винаги взема позицията на наблюдател, независимо какво правим. С една страна от себе си ние винаги се наблюдаваме. Тя не се интересува дали сме щастливи или нещастни, болни или здрави, дали живеем или умираме. Единствената й работа е да седи там на рамото ни и да преценява дали сме достойни човешки същества.

Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.

Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов - независимо дали това са платноходки, самолети, идеи - магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия смисъл и разногласията, превежда ни през всички трудности, страхове и съмнения. Без силата на тази любов ние сме като лодки, клатушкани по вълните на море от скука, което е страшно…

Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.

За да постигнеш, нещо в живота си, представи си, че вече го имаш.

Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.

Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.

Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.

Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.

Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.

Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе. Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си.

Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.

Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.

Стойност има само онова познание, което съм натрупал сам, докато съм правил нещата, които съм искал да правя. Няма на Земята човек, които да ме научи на повече, отколкото искам да знам.

Да се учиш, ще рече да откриваш онова, което вече знаеш. Да правиш нещо, ще рече да показваш, че го умееш. Да учиш другите, ще рече да ги подсещаш,че те знаят точно колкото теб. Единственото ти задължение през всичките животи е да си верен на себе си.

Учиш другите най-добре на онова, което самият ти имаш най-голяма нужда да научиш.

Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.

Още в първия миг, в който те срещнат, приятелите те познават по-добре, отколкото познатите ти и след хиляда години.

Може ли разстоянието наистина да те раздели от приятелите ти... Ако искаш да си с някого, когото обичаш, не си ли вече там при него?

Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.

Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде „Какво беше качеството на нашата любов?”

Всичко, казано дотук, може да е погрешно.

Снимки ~ bookfans.net, libertaddigital.com