Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи ~ Умберто ЕКО

“Човек може да сгреши поради прекалена бъбривост или поради прекалено мълчание.”

На 5 януари Умберто Еко навършва 84 години. Авторът на “Името на розата” и “Махалото на Фуко” е доктор хонорис кауза на над 30 академични институции в цял свят, включително на СУ "Свети Климент Охридски" и несъмнено най-известният ерудит в света.

Човек се ражда винаги под грешна звезда и ако иска да съществува по достоен начин на света, трябва всеки ден да поправя хороскопа си.

Истинският герой е винаги герой по погрешка.

Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.

Истината е толкова могъща, че и тя, подобно на доброто, сама се разпространява.

Неправдоподобността е това, което най-силно наподобява чудото.

Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.

Никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците; те са единственото средство, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят.

Всеки факт става важен, когато е свързан с друг.

Истината, преди да ни се разкрие изцяло, се проявява на части /ах, колко са трудни за разгадаване/ в този грешен свят, така че трябва да разчопляме верните белези там, където те изглеждат неясни и почти изтъкани от воля, насочена изцяло към злото.

Да вярваш в две неща, които не са заедно, при това с мисълта, че някъде съществува и трето, тайно, което обединява първите две, ето това е доверчивостта.

Каква полза от светлината на факлите… или очилата… щом хората… не искат… да виждат…

но с малко здрав разум всичко би могло да се обясни с един полтъргайст…

Недоверчивостта не изключва любопитството, напротив, то й помага.

Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.

Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.

Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и - ако се наложи - благоразумен при потулването им.

Понякога има смисъл някои тайни да се забулват с неясни приказки.

Чудовищата съществуват, защото са част от Божията промисъл, и силата на Твореца се проявява в самите ужасяващи черти на чудовищата.

Когато купуваме ненужни неща, смятаме, че така удовлетворяваме правото си на стремеж към щастие.

Когато говорим за щастие, ние винаги мислим за личното си щастие и много рядко за щастието на цялото човечество. Обикновено щастието на другите ни вълнува твърде малко, защото сме се посветили изцяло на това да търсим своето собствено. Но все пак, ние не сме напълно безсърдечни скотове и понякога мислим за щастието на другите. Това се случва, когато средствата за масова информация ни напомнят за чужди беди. Например за чернокожите жители на планетата, които гладуват и боледуват или за народите, пострадали от някое цунами. В такива случаи ние дори сме способни да пожертваме известна сума и в замяна да се възползваме от някое друго данъчно облекчение.

Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.

Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.

Важно е да знаеш какво се е случило преди раждането ти. Това е необходимо, за да разбереш защо днес стават много други събития.

Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.

Вижте, постоянно чувам оплаквания, че хората не четат. Всъщност в нашия век читателите са много повече, отколкото в миналия.

Красотата на Вселената се състои не само в единството на разнообразието, но и в разнообразието на единството.

От всички изкуства архитектурата най-смело се стреми да възпроизведе чрез своя ритъм уредбата на вселената, която древните са наричали космос, тоест украсен, тъй като е като голямо животно, което блести със съвършенството и пропорцията на всички свои членове.

Науката не се изразява единствено в това да знаем какво трябва или можем да правим, но и да знаем онова, което би могло да бъде направено и което може би не бива да бъде правено.

Ако изобщо съм мъдър, то е защото мога да бъда строг.

Единственото нещо, което леко ме разстройва, е, че огромното количество преживявания, които съм натрупал, ще изчезне заедно с мен.

Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството…

Литературата, посветена на щастието, е огромна по обем. Тя води началото си от Епикур, а може би и от още по-рано. Но здравият разум ми подсказва, че никой не знае какво точно представлява щастието. Ако приемем, че става въпрос за някакво постоянно състояние, трябва да отбележим, че един човек, който не се сблъсква с никакви съмнения, болки или кризи, или е идиот, или е изолиран от света и няма никакви желания.

Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!

Какво е любовта? Към нищо друго на този свят - нито към човек, нито към дявол, към нищо - не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.

Снимки ~ oslobodjenje.ba, theguardian.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK