„Вярвам, че легендите и митовете са създадени основно от истини.”
На 3 януари 1892 година започва животът на Джон Роналд Руел Толкин.
Една вечер, докато проверява студентски съчинения, попада на празен лист. Импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хобит.“ Така започва животът в Средната земя.
Мнозина изследователи считат, че Толкин създава жанра фентъзи - над девет десети от творбите в този жанр използват теми, образи или елементи, създадени или популяризирани в неговия митологичен свят.
Концепцията за Пръстена може да бъде отнесена към идеята за абсолютната власт въобще и възгледа, че ако някой търси да придобие власт върху света, колкото и чист да е, накрая неизбежно ще бъде покварен от нея.
На този свят има добро. И си струва да се бориш за него.
Хладният разум не бива да възпира благородните дела.
Широкият свят ви обкръжава - можете да се оградите от него, но оградите ви не ще го удържат.
Не всеки, който скита е изгубен.
И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.
Онзи, що бяга от участта си, може някой ден да открие, че само е избрал по-пряка пътека.
Не ни е дадено да избираме времената, в които да живеем. Можем само да избираме как да живеем във времето, което ни е избрало.
Често се налага да бъде тъй, когато над щастието натегне заплаха - някой трябва да се откаже от него, да го загуби, за да го запазят останалите.
От дълбока вода се измъкнахте. Дребна загуба са дрехите за спасения удавник.
Не можеш ли да го захвърлиш при нужда съкровището се превръща в окови.
Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.
Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг…
Елфите рядко дават необмислен съвет - съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.
Елфите, така да се каже, гледат малко отвисоко на това дали ги харесвам, или не - бавно отговори Сам. - Като че няма значение какво мисля за тях. Те са съвсем различни от онова, което очаквах - тъй стари и тъй млади, тъй весели и тъй печални.
Смятах, че ако искам да ви помогна, трябва да спечеля доверието ви без никакви доказателства. Но трябва да призная - добави Арагорн със странен смях, - че се надявах да ме приемете заради самия мен. Преследваният понякога се уморява от недоверие и копнее за дружба. Но, изглежда, видът ми не е много привлекателен.
Можеш да ни се довериш, ако трябва да те следваме през огън и вода, на живот и смърт. Можеш да ни се довериш, ако трябва да пазим всяка твоя тайна… и да я опазим по-добре от теб. Но не можеш да ни се довериш, ако трябва да те изоставим в беда и безропотно да си отидем.
- Безчестен е онзи, що казва „сбогом“, когато мрак обвие пътя - каза Гимли.
- Може би - каза Елронд, - но нека не се зарича да крачи из мрака онзи, що не е видял свечеряването.
- И все пак клетвено слово може да укрепи тръпнещото сърце - възрази Гимли.
- Или да го сломи - допълни Елронд. - Не гледайте прекалено напред!
Честна ръка и вярно сърце могат да сбъркат, а тогаз раната е по-люта, отколкото ако враг я нанесе.
Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.
Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.
Меден език често крие черно сърце.
Студено е онуй сърце, що вечно броди насам-натам, то не разпалва топлина у другите.
Нощта роптаеше срещу утрото, от което е лишена, студът кълнеше топлината, за която жадува...
Има там неща по-страшни, отколкото да потънеш в бездната и да загинеш - има ненавист, самота и безумие; ужас от вятър, бури, безмълвие и сенки, сред които чезнат сетни надежди и всеки живот угасва. По зловещи и странни брегове се плискат вълните, а пътят минава край безброй острови, натежали от страх и заплахи.
Може да изглежда безумие - каза Халдир. - А всъщност силата на Мрачния владетел се откроява най-ясно в отчуждението, разделящо всички, що още се борят срещу него.
- Що е роб? - запитал Турин.
- Предишен човек, към когото се отнасят като към добитък - отговорил Садор. - Хранят го само за да живее, живее само за да работи, работи само поради страх от болка и смърт. А понякога тия грабители раздават болка и смърт просто за собствено удоволствие.
Дървета, треви, всичко, що расте и що живее из този край, принадлежи единствено на себе си. Том Бомбадил е Стопанинът.
Нека дърветата имат право да говорят от името на всяко зелено създание и да наказват ония, що ги погубват!
- Тук изобщо нищо не ми харесва - отвърна Фродо, - канара и връх, кокал или дъх. Земя, въздух и вода, всичко изглежда прокълнато. Но такъв път ни е отреден.
- Да, така е - съгласи се Сам. - И изобщо нямаше да сме тук, ако знаехме повечко, преди да потеглим. Но предполагам, че често става тъй. Юначествата в старите приказки и песни, господин Фродо - аз ги наричах приключения. Мислех си, че чудесните герои в легендите ходят да ги търсят, защото ги желаят, защото са вълнуващи, а пък животът е скучничък и трябва малко развлечение, дето се вика. Но не е така в истинските легенди, в ония, които остават в паметта. Обикновено хората сякаш просто се заплитат в тях -такъв път им е бил отреден, както казахте. Но предполагам, че са имали безброй възможности, също като нас, да се върнат назад, само че не са го сторили. А ако бяха отстъпили, нямаше да знаем, защото щяха да потънат в забрава. Ние чуваме само за ония, които просто са си вървели напред... и невинаги към щастливия край.
- Нима великите легенди никога не свършват?
- Не, легендите не свършват - каза Фродо. - Само хората идват и си
отиват, когато ролята им свърши.
Няма да кажа: „Не плачи“, защото не всички сълзи са причинени от зло.
Снимки ~ tolkienlibrary.com, moviecritic92.wordpress.com, partecipiamo.it
