Най-важното, не се самозалъгвайте! ~ Фьодор ДОСТОЕВСКИ

„Цялото бъдещо щастие на човечеството, не струва колкото една пролята днес детска сълза.“

В световен мащаб интересът към Достоевски непрекъснато нараства. Създаденият от него художествен свят е толкова необхватен по мащаба на мислите, чувствата и дълбочината на духовните проникновения, че представлява сам по себе си необозрима вселена. Каква е природата на доброто и злото, как се съчетават в душата на човека стремежа към личностно развитие и саморазрушение? Въпросите, които поставя пред нас, днес се възприемат като дар и предсказание и задача за непрекъснато усъвършенстване.
Николай Бердяев казва за него: "Винаги разделях хората на едни, които разбират Достоевски и на други, които са чужди на неговия дух."
Ницше добавя: "Достоевски е единственият психолог, от който нещо съм научил."
В романа си "Кланица 5" един от героите на Кърт Вонегът заявява: "...всичко, което човек може да научи за живота, се намира в „Братя Карамазови“ от Фьодор Достоевски."
На 9 февруари се навършват 135 години от кончината му. Припомняме ви частица от разсъжденията на един от най-добрите познавачи на човешката душевност:

Най-важното, не се самозалъгвайте. Този, който се самозалъгва и слуша собствените си лъжи достига до момент, в който не е в състояние да различи истината в него или около него, като по този начин губи цялото си себеуважение и уважението към другите. С липсата на уважение, той престава да обича.

Човек цял живот не живее, а съчинява себе си, самосъчинява.

Знаете ли, че твърде много хора боледуват именно от своето здраве, тоест от неизмеримата си увереност в своята нормалност, и едновременно с това са заразени с най-страшно самомнение, безсъвестно самолюбуване, достигащо понякога едва ли не до убеденост в своята безпогрешност.

...ако можеше само да стане така, че всеки от нас да опише всичко за себе си, но така, че да не се стесни да изкаже не само онова, което не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, не само онова, което не смее да каже дори на най-близките си приятели, но дори и онова, което не смее да признае понякога и на самия себе си - тогава по целия свят би се разнесла такава смрад, че всички ще се издушим.

Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! За това съм и човек - защото лъжа. До нито една истина не са достигнали, без да излъжат преди това... , а това по своему е достойно за почит; а ние не умеем и да излъжем със собствени си мозък! Ти лъжи, но лъжи по свой начин, а аз тогава ще те целуна! Да излъжеш по свой начин - та това вече е по-добре, отколкото да повтаряш все чужди истини.

На света няма нищо по-трудно от откровеността и по-лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина.

Откровението е сила.

Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните трябва да странят един от друг, за да не се заразят още повече.

Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.

Човекът обича да брои проблемите, но не и радостите си. Ако ги брои, както би трябвало да бъде, той ще види, че за всички има достатъчно щастие.

бедността не е порок, но нищетата, нищетата е порок. В бедността вие може да запазите вроденото си благородство, но в нищетата - никога и никой. За нищета ви гонят не с пръчка, а с метла ви измитат от човешкото общество, за да е по-оскърбително. И справедливо е, защото изпаднал в нищета, пръв съм готов сам себе си да оскърбя…

Да бъдеш човек между хората и да останеш такъв винаги, в каквито и да е нещастия да не се отчаеш и да не паднеш духом - ето какво е животът, каква е неговата задача.

Нравственото влияние на жената дори върху най-силния духом мъж не само винаги е необходимо, но е и напълно естествено. Това е второто и окончателно възпитание на човека.

Женското сърце, женското състрадание, женското съчувствие, безкрайната доброта, за която ние нямаме представа и която от глупост често не забелязваме, са незаменими.

Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

Семейството също се изгражда, а не се дава на готово, и никакви задължения в него не се дават в готов вид, а всички те произтичат от само себе си, едно от друго. Само тогава семейството е здраво, само тогава то е свято. Семейството се изгражда чрез неуморния труд на любовта.

Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост.

А нима може човек да изгради щастието си върху нещастието на другиго? Щастието не е само в наслажденията на любовта, а и във висшата хармония на духа.

Искаш ли да бъдеш щастлив, изкорени завистта от сърцето си.

Не трябва да обичаш това, което не познаваш.

В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.

Да се влюбиш, не значи да обичаш: влюбвайки се, може и да ненавиждаш.

Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат...

Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш.

Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх.

Предприемането на нова стъпка, изричането на нова дума, от това се страхуват хората най-много.

Без зачатъци на положителното и прекрасното човек не трябва да излиза от детството в живота, без зачатъци на положителното и прекрасното поколението не трябва да се пуска на път.

Децата се бият помежду си именно тогава, когато още не са се научили да изразяват мислите си.

Ужасното е това, че красотата е нещо не само страшно, но и тайнствено. Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората.

Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.

Животът е разбираем само ретроспективно.

Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.

Много хора са честни само защото са глупаци.

За да се ликвидират престъпленията и човешката виновност, трябва да се ликвидира ненормалното устройство на обществото.

Да живееш без надежда означава да спреш да живееш.

Тайната на човешкото съществуване е не само да се живее, а да има за какво да се живее.

Най-трудното на тоя свят е да останеш верен на себе си.

Само едно: учете се и четете. Четете сериозни книги. Животът ще направи останалото. И още трябва да вярвате. Без това нищо няма да излезе.

В душата ми имаше своего рода огън, в който аз вярвах, а какво ще излезе от това, не ме тревожеше много.

Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, отколкото да бъда с Истината.

Човекът е тайна. Тя трябва да се разгадае и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си; аз се занимавам с тази тайна, тъй като искам да бъда човек.

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK