Защо е хубаво да общуваме с умни хора, а не с глупаци? Не, не е само защото близкият ни кръг от познати формира и впечатлението за нас самите… Украинският писател и сатирик Михаил Жванецки с послание към умните хора – лаконично и точно.

Умът – това не е ерудиция, не е умението да участваш във всеки разговор, тъкмо обратното е, или както се изразяваше един премиер – „За нищо на света!”

Умът не е умението да поддържаш разговор с учени хора.

Ако си умен, ще разбереш, че нищо не разбираш.

Умът често говори мълчейки.

Умът усеща недостатъците или неприятните за събеседника моменти и ги заобикаля.

Умът предвижда отговорите и замлъква, когато не иска да ги чуе.

И изобщо – умът може да предложи нещо.

Глупостта не предлага.

Глупостта не пита.

Глупостта обяснява.

С умните е по-добре.

С тях се чувстваш свободен и ленив.

С глупаците си зает през цялото време.

Трудиш се с пот на челото.

Той (глупакът) през цялото време възразява и възразява… Защото е уверен!
И от тези безсмислени възражения, ти изгубваш силата, издръжливостта и съобразителността, с които така си се гордял.

С глупаците не би могъл да се съгласиш за нищо.

И чувстваш, колко лош характер имаш.

Затова – отдъхни си с умните!

Повесели се с тях, мили мой!

Умолявам те!

Източник: uduba.com
Снимки: tallinnconcerthall.com