Това е сонетът, който големия ирландски творец посвещава на жертвите на Априлското въстание през 1876 година. За стоновете човешки и Божията милост, с думите на Оскар Уайлд.
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
Sonnet on the Massacre of the Christians in Bulgaria
Christ, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straitened in their rock-hewn sepulchre?
And was thy rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men's groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross, a Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!
Снимка: biography.com