Смехът и песента като източник на щастие

Петър Димков

Радостното настроение е плод на разумен живот. Късното лягане, неспокойният живот, прекалените грижи са негови врагове. Избягвайте всичко, кое- то разваля настроението ви... Животът е хубав и красив. Той ни се усмихва, когато ние му се усмихваме, и се намръщва, когато ние му се мръщим. Честит е само онзи, който се е научил да намира щастието не в идеални условия, а в такива, с каквито е заобиколен.

Погледнете птичките небесни – те нито сеят, нито жънат, и пак са нахранени. Двигателят на нашия живот трябва да бъде преди всичко радостта... Имайте винаги приятен израз на лицето си, владейте се и бъдете бодър и жизнерадостен. Веселостта ви нека свети навсякъде, усмивката нека не слиза от устата ви и винаги произнасяйте приятни, благосклонни и ободрителни думи. Прекарвайте част от свободното си време с хора, които обичат смеха. Ден, през който не сте се смели, е напълно изгубен. Веселостта влага яснота в нашата душа, като я обгръща с постоянна свежест и обръща печалния мир в рай от красота. Радостният дух увеличава жизнеността на нашето тяло, продължава периода на нашата сила, зрелост и красота чрез твърдостта на умственото здраве. Мъчнотиите изчезват пред този, който е весел и никога не пада духом. Бъдете оптимист, за да бъдете щастлив. Оптимизмът ни дава хармония, красота и крайна победа в нашия живот. Щастието е във веселия дух, спокойната съвест, в чистите мисли, в справедливите постъпки, в презрението към външните успехи (суетата), в тихия и умерен живот. Пазете се да не ви вредят и не вредете и вие.

Раят е тука или никъде: вие носите щастието в самия себе си и няма да го намерите никъде другаде. Песента е здраве, песента е живот. И с песен човек трябва да си отива от този свят. Какво чудо е песента! Пееш ли си, нямаш време да мислиш за болестите и дертовете си. И нервите ти се отпускат. Открай време, откакто свят светува, песента е била отдушник. Какво са правели дедите и бащите ни? Отивали са на бой, на смърт, и пеят. За кураж ли, за сила ли, но са побеждавали в битките. Та ако питате мен, аз мисля, че и песента е своего рода билка, защото и тя лекува. Защото е отдушник. И народът го е казал: „Който пее, зло не мисли!” Който пее, и на ум не му иде да помисли как да тури крак на другия, как да го препъне, как да го катурне... Песента е радост, доброта, мехлем за душата. Тя учи само на добро и носи всекиму добро и облекчение от мъка, от горест. Песента е душата на народа и затова е така съдбовно слята с живота на всички хора по света, че без нея животът на хората не може да бъде разбран докрай. Нещо повече, изглежда, че без песни хората не биха били способни да извършват никаква работа и особено подвиг. Сякаш една и съща потребност е родила и подвига, и песента. Песента следва бойците през цяло- то време на подвига им. Те пеят не само когато възбудата от захваната опасна работа и предчувствието за сполука ги въодушевяват. Те пеят и тогава, когато погромът ги сполети! Това е необикновено, свръхестествено – да пееш пред лицето на смъртта, от дъното на отчаянието, от гроба. Те пеят тогава, сякаш да разколебаят законната представа за чувствата, които карат човека да пее. Подвигът ражда песента. Песента сближава сърцата на пеещите, утвърждава подвига и действа като балсам на раните. Песента изразява решителността да се тръгне срещу смъртта, изразява следователно подвига. Сякаш поривът на подвига запява.

От „Слънчевият човек - Спомени за Петър Димков”
Картина: „Баща ми”, Лили Димкова