„Жените поддържат и подсилват духа на някои мъже. При други самотата върши същата работа. Аз избрах втория път.”
Гениален експериментатор и изобретател, Никола Тесла доброволно избира самотата на науката. Най-добрата му компания са гълъбите, за които той се грижи през целия си живот. Една бяла гълъбица с бледосиви краски по крилете ще се открои сред стотиците други птици и ще докосне с нежност сърцето на прочутия физик. Тази интересна история е разказана от автора на биографията на Тесла, Джон О’Нийл. Едно откровение по-голямо от любовта.
„Да, обичах тази гълъбица. Обичах я, както мъж обича жена. Тя също ме обичаше. Когато се разболееше, идваше в стаята ми и аз се грижех за нея, колкото беше нужно, докато оздравееше. Докато тя се нуждаеше от мен всичко останало беше маловажно, тя беше смисъла на съществуването ми. Тази гълъбица беше радостта на живота ми.
Една нощ, докато лежах в тъмнината, тя влетя през прозореца и кацна близо до мен. Знаех, че иска да ми каже нещо важно. Станах, приближих се до нея и разбрах – тя умираше. Когато улових онова, което искаше да ми сподели, светлина бликна от очите й – мощен лъч светлина. Да, това беше истинска, ослепителна светлина, много по-могъща от всичко, което бях постигнал в своята работа.
Когато гълъбицата умря, нещо завинаги си отиде от живота ми. Дотогава имах увереността, че ще изпълня всичките си замисли, но когато тя си отиде, почувствах, че моето дело е приключило".
По материал на Аrhiva.dalje.com
Илюстрации: bernadeberna.deviantart.com, play.google.com