Човек трябва да бъде интелигентен ~ Дмитрий ЛИХАЧОВ

Чужд на суетния шум и на външните жестове, той се отличаваше още от пръв поглед, още от първа дума. Като че ли всички бяхме направени от знания, а академик Дмитрий Лихачов беше направен от мъдрост и от самородна човешка доброта. Точно с нея той обичаше България. Нарече я "Държава на духа" & Любомир ЛЕВЧЕВ

Човек трябва да бъде интелигентен. А ако професията му не изисква интелигентност? Ако не е могъл да получи образование поради стечение на обстоятелствата? Ако обкръжаващата среда не му позволява? Ако интелигентността ще го направи „черна овца” сред неговите колеги, приятели, роднини и ще му попречи да изгражда близки отношения с хората?

Не, не и не! Интелигентността е необходима при всички обстоятелства. Тя е необходима едновременно и на околните, и на самия човек.

Нейното значение е преди всичко, за да ни помага да живеем щастливо и дълго. Да, дълго! Защото интелигентността е еквивалентна на нравствено здраве, а то е нужно за нашето дълголетие – както физическо, така и умствено. В една стара книга е казано: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята”. Тази мъдрост се отнася както за отделния човек, така и за целия народ.

Мнозина смятат - интелигентният човек е онзи, който е чел много, получил е добро образование, пътувал е в много страни, владее няколко езика…

А всъщност може да притежаваш всичко това и да си неинтелигентен, както и да не притежаваш в значителна степен нито едно от тези неща, а да си природно интелигентен човек.

Не бива да бъркаме образованието с интелекта. Образоваността живее със старото съдържание, а интелигентността е създаване на нещо ново и осъзнаване на старото като ново.

Нещо повече: лишете интелигентния човек от всичките му знания, образование, дори от паметта му. Нека той да забрави всичко на света, да не познава литературната класика и най-значимите произведения на изкуството, да забрави най-важните исторически събития… Но ако въпреки това запази своята възприемчивост към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интереса към историята, естетическия си вкус; ако успява да различи истинската творба на изкуството от грубата „кръпка”, създадена само за да впечатли; ако може да се възхищава от красотата на природата, да разбира характера и индивидуалността на другия, да влиза в положението му – като разбирайки го, помагайки му, не проявява грубост, равнодушие, злорадство, завист, а оценява личността по достойнство; ако проявява уважение към културата на миналото, навици на възпитан човек, отговорност в решаването на морални въпроси, богатство и точност на езика – разговорен и писмен – той ще бъде наистина интелигентен човек!

Интелигентността не е само в знанията, а в способността да разбираме хората. Тя намира израз в хиляди дреболии: в умението да спорим цивилизовано, да се държим скромно на масата, да помагаме ненатрапчиво (именно ненатрапчиво) на останалите, да пазим природата, да не замърсяваме около себе си – с угарки или с ругатни, с грозни идеи (това също е боклук, и то какъв).

Познавам селяни от руския Север, които действително могат да бъдат наречени интелигентни. Те спазваха удивителна чистота в домовете си; ценяха хубавите песни; разказваха случки от миналото, преживени от тях или от други; живееха почтено; бяха гостоприемни и приветливи; отнасяха се с разбиране и към чуждата скръб, и към чуждата радост.

Интелигентността е способност за вникване, за възприемане, за проявяване на търпимост към хората и към света.

Източник: www.pravoslavie.bg
Снимки: nekropole.info, wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност