Славата ми беше велика, изпитах и най-голямото безславие, и се убедих - едно и също е ~ Анна АХМАТОВА

Анна АХМАТОВА

В бялата нощ
Будувам и отключена
е моята врата,
на бдения приучена,
не мигнах през нощта.

Да гасне залез трепетен
зад хвойновия храст
и глас да чувам шепотен,
подобно твоя глас.

И пила скръб намерена,
да падам в ад и мрак!
Отдавна бях уверена,
че ще се върнеш пак.
1911

Поетът винаги е прав.

Стиховете, дори и най-великите, не правят автора си щастлив.

Бъдещето, както е известно, хвърля сянката си много преди да влезе.

Измяната може да бъде простена, обидата – не.

Поетът е човек, на когото никой не може да отнеме нищо, и затова никой не може нищо да му даде.

Най-скучното нещо на света са чуждите сънища и чуждите похождения.  

Можеш да бъдеш забележителен поет, но да пишеш лоши стихове.

Благовъзпитаният човек не обижда другия от непохватност. Той обижда само преднамерено.

Колкото сцената скрива човека, толкова безпощадно го открива подиумът. Подиумът е като ешафод.

Не знаехме, че стиховете са толкова жилави.

Илюстрация: april-knows.ru
Снимка: faktov.ru 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK