Малко градче в сърцето на Ирландия. В продължение на много години, Иън беше собственик на много популярен и посещаван пъб. Иън беше знаменитост, всички го познаваха. Имаше страхотни приятели, мнозина от които често го посещаваха в пъба – да пийнат, да се повеселят. И той беше толкова щастлив.
В края на краищата, Иън реши да продаде заведението си. Добре обезпечен от получените пари и вече спестеното, той имаше предостатъчно, за да продължи живота си в пълен комфорт - без да прави нищо.
Вместо това, той изпадна в дълбока депресия. И тя все още го владее – 15 години по-късно.
Наблюдавал съм много подобни истории, много пъти. Шеф на инвестиционна банка, известен френски изпълнител, собственик на верига магазини...
Обединяваха ги няколко неща – тези хора бяха отдадени на своята работа и бяха изключително успели. Имаха достатъчно пари, живееха в доволство и можеха да си позволят каквото пожелаят. А с възрастта потънаха в депресия. И защо така се случи?
Обикновено отговорът е, че е важно човек да има цел в живота си и когато престане да работи, той губи всякакъв смисъл. Някои от гореспоменатите хора, все пак продължиха да работят – френският певец продължи да пее, инвестиционния банкер – да управлява фонда.
Възможно е причина за депресията им да е самия процес на остаряване. Макар да сме чували и да познаваме хора, на които им се удава да бъдат щастливи и на 80. В същото време, много от депресираните са далеч от старостта – поне на години.
Вярвам, че проблемът е много по-прост, а неговото решение - много по-логично и рационално от жаждата за вечна младост или пълна отдаденост на работата.
Хората, направили успешна кариера, изградили имидж, сдобили се със сериозен социален статус и финансова независимост, са хора, които са свикнали техните решения да имат голямо влияние, думата им да се чува и съветите им да имат жизненоважно значение  за останалите.
Твърде често, тяхната собствена самооценка е формирана от убеждението, че всичко което говорят и правят /и дори чувстват/е изключително важно за околните.
Да вземем за пример Иън. Ако той променеше нещо в менюто, сменеше работното време на заведението си, изгонеше или наемеше нов човек на работа, с тези свои действия той наистина влияеше върху живота на хората в градчето. Дори повечето му приятелства бяха изградени благодарение на факта, че е собственик на пъб. Това, с което се занимаваше, определяше важността му за обществото.
А какво се случи, когато изгуби тази обществена значимост? Боли, наистина боли. Трудно е да се подготвиш за това.

С възрастта научаваме, че е нужно да се справяме с неща, съвършено различни от мечтаното на младини. Да се научим да бъдем ненужни.
И тук не става дума просто да излезем в пенсия. Много от нас толкова силно, почти болезнено приемат собствената си значимост, че това разрушава живота и усещането им за щастие. Не дотам заети, не дотам търсени, не толкова полезни – а нима в действителност сме толкова незаменими и значими?
Начинът, по който приемаме ситуацията, в която вече не играем определяща роля има огромно значение и над това си струва да се замислим сериозно.
Ако загубим работата си, всичко което трябва да направим е да се приспособим към тази промяна и да не потъваме в разочарование и самосъжаление. В даден момент на всеки работещ човек се случва да бъде заменен с друг, да се сбогува с позицията си, да излезе в пенсия.
Тогава на дневен ред идва въпросът – можем ли да се примирим с това, да го приемем? И какво следва оттук насетне?
Но възможностите пред всеки не са ограничени само с тази работа, само с това умение, само с тази приета почти за вечна рамка. Ключът към овладяването на умението да бъдеш незначим е свободата. Промените в живота ни дават шанс да правим неща, които дотогава не сме си и помисляли. Може да рискуваме, да споделяме непопулярни идеи, да бъдем смели, да живеем искрено и истински.
С други думи, когато престанем да се безпокоим за това, какво значение имат нашите действия /работата, заниманията/ за останалия свят и хората, ние можете най-сетне настина да бъдем самите себе си.
И този лъч надежда може да се превърне в най-ефективният антидепресант. Насладата от свободата, в основата на която е липсата на търсене, може да ни помогне да преодолеем депресията и да внесе пълнота дори в живота на хората, които смятат, че кариерата е най-важния стълб в живота им.
Опитайте да бъдете удовлетворени от самия факт на своето съществуване, от пътя и процесите, а не от резултатите.

Ето няколко прости начина, които ще помогнат да спрете да се тревожите за собствената си значимост и ще ви изведат от рамката на разочарованието:

  • Когато се запознавате с нови хора, не им споделяйте какво работите. В процеса на разговор, обърнете внимание колко често бихте искали да се почувствате значим /да споделите за успехи, планове/. Усетете разликата в общуването, когато просто говорите със събеседника си, за да го опознаете и когато искате да блеснете в очите му със своите постижения.

  • Когато вашия събеседник разказва за някой от проблемите си, опитайте се да не му предлагате готови решения. Просто го изслушайте.

  • Разходете се сред природата, опитайте се да поседите за 10-на минути на пейка и нищо да не правите – просто да се насладите на гледката.

  • Заговорете се с непознат човек, просто така - без конкретна цел. Шофьорът на такси, чистачката на блока, продавачът в магазина. Извлечете удоволствие от самия разговор с този непознат – той може да бъде изненадващо интересен.

  • Направете нещо красиво – рисувайте, пишете – какъвто талант и желание имате. Насладете се на полученото без да споделяте с никого – просто оценете създадената от вас красота. Опитайте се да оцените самия процес на сътворяване, идеята, начина по който сте решили да я реализирате, ентусиазма вложен в нея. Замислете се за това, че може да бъдете щастливи в този настоящ момент без да има нужда да ходите някъде, да се срещате с някого, да взимате решения или изобщо да променяте света около себе си.

Накрая ще разберете, че най-напред е важно да сте нужни на самите себе си. И това е хубаво.

Източник: hbr-russia.ru
Изображения: robertdevereux.blogspot.com