„Пропади ты пропадом,
Белый снег,
С твоей лживой проповедью
В белый свет…”

(От „Бял сняг”)

Обаятелен човек и интересен събеседник с проницателен и озаряващ ум. Така описва академик Лихачов поета Валентин Лукиянов. Човешката му съдба свършва на 51 години - той си отива недочакал да види издадена нито една своя стихосбирка. След смъртта му, неговата съпруга събира стиховете му в книгата „Бял сняг”. Валентин Лукиянов става популярен с шеговитите си писания и афоризми, публикувани в много вестници и списания. „Съвременната  литература аплодира своите нови открития - уморихме от толкова много открития и нови автори. Но непознатото творчество на Лукиянов честно ни показва, че дори в най-неблагоприятните времена, всяка съдба се определя от силата на личността. Ръкописите не горят. И нека не забравяме, че афоризмите са дело не само на хумористите, а на философите и мислителите”, споделя Дмитрий Лихачов за Лукиянов. Ето някои от неговите афористични творения.

Щастието не се усмихва на хумористите.

Бракът – система на двамата срещу единия.

Любовта към родината не предполага взаимност.

Крадящите формата намират и съдържание.

Не изпитвай жените – няма да издържиш.

Не всички дълбоко вярващи са дълбоки.

По върховете на духа не пасат овце.

По-добре по-малко, отколкото никога.

Не всеки мъдрец е доволен от простотата.

Всяко възкресение е преждевременно.

Мисълта тича напред, безумието я гони по петите.

Не разтваряй кръга – току виж се окаже спасителен пояс.

Роденият да живее не може да съществува.

Щастливата звезда за мнозина се превръща в кръст.

Унищожението тръгва от нищожните.

Зад всеки герой стои автор.

Няма нищо по-възможно от невероятното.

Те искат да ядат, а аз - да бъда.

Афоризмът е форма на справедливостта, парадоксът - справедливост на формата.

Мъжът за жената е загадка, а жената за мъжа - тайна.

Бойте се от бездарните, които носят дарове.

Каквото при таланта е средство, при посредствеността е цел.

Всичко няма дори във Вселената.

Глупакът не може да промени своето мнение, защото то е чуждо.

Изяждат винаги против желанието.

Безезичните намират общ език.

Кажи ми кой съм и ще ти кажа кой си.

Удоволствието лишава човека от щастие.

Търпение - надеждата на безнадеждните.

Звездите се стремят една към друга.

Който не е способен на нищо, е способен на всичко.

Най-смешните страни са и най-слабите.

Родното небе за твореца е по-скъпо от седмото.

Не заемай чуждото място - ще вземат твоето.

Общият сбор на бездарията е равен на нула.

Източник: aforism-x.narod.ru
Картина: Валентин Губарев