За доброто, лошото и ценното в живота
Често питат Ванга: „Не ти ли омръзват тези хора, които идват при тебе всеки ден?” „Не, отговаря тя, само ми омръзват, когато идват бабички, които не чуват. Повтарям, повтарям, а после те идват пак и ме питат: „Кажи ми пак!” И най ми омръзват тези жени, които ходят по мъже – кажи ми, да си намеря ли приятел? Не, казвам, стой си вкъщи и си търпи мъжа. „Ама не мога да го търпя, и аз имам право на щастие!...” какъв смисъл влагат в тази дума „щастие”, не мога да разбера… Вероятно под щастие хората разбират всичко да им е наред, да нямат никакви проблеми. Но така не може. Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето – един е отличен работник, пък няма спокойствие в семейството, друг има и двете, пък няма здраве, трети е здрав, но пък децата му са болни…
Във всеки човек има добро и зло. Така е устроен светът. Питат ме „Но защо трябва да има и лошо, защо не можем да го избегнем?” Защо ли? Защото земята иска дар за това, че сме дошли и живеем на нея. На земята плащаме данъци, както на къщата кириите… Това е. Всички плащаме… толкова години гледам как е светът.
В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките – нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са оженили само защото е трябвало и те да минат по реда си. Възрастните и те са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че като имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо…
Има една много стара приказка – било време, когато една камила струвала 10 гроша и била смятана за много ценна. После дошло време, когато имало много камили и една от тях струвала една аспра, но вече нямало купувачи. Разсъждавайте върху тая приказка, защото ще дойде ден, когато хората ще имат всичко, но няма да могат да си купят нищо от това, което има стойност и представлява неоценимо богатство – приятелството, другарството, любовта, съпричастието…
От книгата „Ванга”
Портрет на Ванга и преддверието на храма в Рупите, дело на Светлин Русев
