Чилийският поет Пабло Неруда се ражда на 12 юли 1904 г. Пише стихове от 10-годишен. Обича руската класическа литература: Толстой, Достоевски и Чехов. Става световноизвестен с любовната си поезия, за която получава Нобелова награда за литература през 1971 г.
Във всичко в този свят има част от моята душа.
Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.
Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.
Не си като никоя друга, щом аз те обичам.
Обичам те в един свят, който ми е непонятен, сред хора, за които оставам неразбран, с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки, с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието, с двусмислеността на извършеното.
Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.
Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.
Всичко е една церемония в дивата градина на детството.
Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.
Смехът е езикът на душата.
Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.
Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.
Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.
Умира бавно този...
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този...
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този...
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този...
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този...
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.
Не умирай бавно... Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
Снимки: theapricity.com, thestar.com
