„Упоритото мълчание е най-доброто средство за защита.“
На 19 юли се навършват 120 години от рождението на шотландския писател и лекар Арчибалд Кронин. Като студент печели много състезания за литература, специализира медицина и става хирург в Кралския флот по време на Първата световна война. По време на пътуване в шотландските планини Кронин написва първия си роман „Замъкът на шапкаря“, който пожънва незабавен успех. Но най-известната му книга е „Цитаделата“, в която той поставя вечни въпроси, свързани с етиката и медицината. Произведението, публикувано през 1937 г., е филмирано само година по-късно, а прожекцията получава „Оскар“.
Тревогата никога не отнема скръбта от утрешния ден, само я подсилва още от днес.
Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено.
Религиите са много, разумът е един – всички сме братя.
Христос е бил съвършен човек, но при Конфуций е било силно развито чувството за хумор!
С някои изкушения не можем да се борим. Човек просто трябва да затвори очи и да избяга.
Ако не даваш воля на чувства си, може да убиеш всичко, което е вътре в теб.
Знаете ли този девиз: бъди самият себе си? Това е предизвикателство.
Адът е мястото, където отиваш, когато изгубиш надежда.
Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички теми на разговор са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина.
Най-достойното постижение е победата на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата.
Най-жалкото е, че след като си се борил неистово, да кажем двадесет години, и си получил онова, към което си се стремял, в повечето случаи установяваш, че дори не можеш да му се зарадваш, че не ти е донесло щастието, което си очаквал.
Ако има нещо, което не мога да понасям у човек, то е неговата черна, злобна гордост, която расте въпреки всичко. Тя е като болест, която все повече и повече се влошава; а и основанията за тази гордост са направо безсмислени. Само да можеше да се види такъв, какъвто го виждат другите, може би щеше малко да се посвие...
Неговият живот трябваше да се вмести в цяла галерия картини, но сега се състои само от една картина - неговия портрет.
Това, което е загубено за другите, никога не е загубено напразно.
Колко е чудесно в този век как обезцененият морал е срещнал така искреното, неопетнено простодушие.
Човек или ми харесва, или не. Мога да го определя от пръв поглед.
Просто съм някакъв нещастен извратен тип, който не умее да мисли правилно, като всички, не мога да приуча себе си да ходя в общият впряг.
Животът не е прав и лесен за преминаване коридор, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които трябва да си проправяме път, изгубени и объркани, а от време на време попадаме и в задънена улица. Но ако имаме вяра, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме си мислили, но в крайна сметка ще е за добро.
Твърде внимателната съвест не носи на никого добро.
Когато завърших, бях по-скоро заплаха за обществото, отколкото каквото и да било! Всичко на всичко знаех имената на някои болести и лекарствата, които би трябвало да давам за тях. Не можех да затворя един акушерски форцепс. Всичко, което знам съм научил след това. Но колко лекари научават неща повече от обикновените правила, които практиката им налага? Нямат време тези нещастници непрекъснато да тичат. Ето къде е гнила нашата организация… Нужно е голямо усилие за да се изведе науката на челно място в нашата работа.