(Валентин Александрович Серов, 1899, Всероссийский музей А.С. Пушкина, Санкт-Петербург)
1. Създател на съвременния руски език
Именно Пушкин (1799-1837) по право е смятан за създател на съвременния руски език. Той отхвърля класическия канон, по който по онова време се пишат оди за руските императори, и преодолява границите между високия литературен стил и живата разговорна реч. Неговите творби са написани на такъв език, на какъвто руснаците пишат и говорят и до ден днешен.
2. Рекордьор по жанрове
Неговото творчество е невероятно обширно – Пушкин е автор на класически оди, романтични поеми, любовна и гражданска лирика, романи в стихове, исторически драми, реалистична проза, повести, разкази, приказки, пътеписи. И това не е пълният списък на създаденото от него.
3. Успява да пише за всеки
Пушкин е откривател на основните сюжети, които ще занимават авторите на XIX и дори на XX век. Страданията на малкия човек, противопоставянето на изключителния герой срещу обществото, мъчителният избор между личното щастие и дълга, бунтът на единака срещу системата – тези теми за първи път са докоснати от Пушкин, а после се превръщат в основни за произведенията на други велики руски писатели като Достоевски, Толстой, Чехов и Бунин.
4. Описва енциклопедично руския живот
Едно от основните произведения на Пушкин е романът в стихове „Евгений Онегин“. В средата на XIX век е наричан „енциклопедия на руския живот“ – толкова всеобхватен автор е Александър Пушкин, че успява в едно произведение да опише руския живот и култура.
Операта, балетът, многобройните театрални представления укрепват и умножават световната слава на това произведение. Романът е писан в продължение на няколко години (от 1823 до 1831 г.), променя се и се развива заедно с Пушкин и неговата епоха.
5. Говори просто за най-сложните неща
Още една причина за народната популярност на произведенията на Пушкин е привидната простота. Въведените формулировки оставят измамното впечатление, че са написани под напора на моментно вдъхновение, но даже бърз поглед върху черновите на Пушкин показват, че работи упорито върху всяка строфа. Успява да изгради образи буквално с две-три думи и да остави отпечатък в съзнанието на читателя.
(Пушкин, Васи́лий Васи́льевич Матэ́, 1899)
6. Пушкин е смел шегаджия
След смъртта си поетът заема особено място в руската култура, но приживе е безкрайно далеч от образа на сериозен творец и пророк. Притежава тънко чувство за хумор и стил, обича да употребява нецензурни думи, подредени в четиристишия и съвсем не скъпи язвителните си епиграми даже по адрес на високопоставени чиновници. Като следствие получава покани за дуели и проблеми с властите.
7. Страда за истината
Пушкин прекарва няколко години в изгнание заради одата си „Волност“, в която има стихове като: „О, самодържец и злодей, / и теб, и твоя трон презирам! /И твойта гибел в тоя ден / с жестока радост аз съзирам.“ (Превод на български език – Камен Зидаров)
Александър I първо изпраща поета в Южна Русия, а след това го поставя под домашен арест в имението му в Михайловское (Псковска област). Пушкин дружи с много декабристи (революционери, които се борят за конституционни промени и граждански свободи) и, ако не бил арестът, вероятно щял да стане участник в Декабристкото въстание през 1825 г. в Петербург.
Пушкин никога не е бил привърженик на свалянето на царя – бори се само за свобода и срещу цензурата и отстоява правото на лично пространство на всеки човек. „На света няма щастие, но има покой и воля“ – така формулира той към какво се стреми руският човек.
8. Пушкин оставя невероятна любовна лирика
Поетът обича и цени женската красота. Сред народа се слави като Дон Жуан и именно той е автор на едно от основните стихотворения за любовта в руската поезия: „Обичах Ви. И още дълго може /любов да тлее в моята душа, /но нека вече тя не Ви тревожи./ Не искам с нищо да Ви натъжа.“ (Превод на български език – Красимир Тенев). В романа си „Евгений Онегин“ Пушкин формулира основното правило при ухажването в Русия – „колкото по-малко обичаме жената, толкова по-лесно ѝ се харесваме“.
9. Предмет на обсъждане сред великите писатели
Много писатели признават величието на Пушкин. През 1880 г. Достоевски произнася дълга реч за достойнствата на поета пред събранието на Обществото на любителите на руската словесност. „Особено характерна и невъзможно да бъде срещната никъде другаде е чертата на художествения гений – способност за всемирна отзивчивост и пълно, почти съвършено, превъплъщаване на гения на чуждите нации“, е една от тезите на Достоевски.
Друг голям руски писател, Иван Тургенев – автор на романа „Бащи и деца“, също произнася реч в чест на Пушкин при откриването на паметник в Москва. „Самата същност, всички свойствата на неговата поезия съвпадат със свойствата и същността на нашия народ“, казва Тургенев.
10. Става култов през съветските времена
По време на Съветския съюз е поставено началото на същинския култ към Пушкин. Във всеки училищен кабинет по литература и едва ли не във всеки дом виси портрет на поета от Тропинин или Кипренски. През 1937 г. вече са се организирали паметни мероприятия, а след това широко се е празнувала 150-годишнината от рождението на поета. За юбилеите му са пускани в продажба цигари „В памет на Пушкин“, кибрит „Пушкин“, пощенски марки, керамика, сапуни, парфюми и още много други стоки с неговото изображение. Пушкин се превръща в държавен символ.
Източник: "Руски дневник"
Картина (заглавна): Пушкин, Орест Адамович Кипренский, 1827
