61 години от смъртта на немския писател, удостоен с Нобелова награда за класическата сага „Буденброкови”
(6 юни 1875 г., Любек, Германия ~ 12 август 1955 г., Цюрих, Швейцария)
Има много видове глупост, а да се правиш на умен е най-опасната.
В книгите ние не намираме нищо друго, освен себе си. Макар да е странно, това ни носи голямо удоволствие и ние наричаме автора гений.
Толерантността се превръща в престъпление, когато се приложи към злото.
Времето е скъпоценен подарък, който ни е даден, за да станем по-умни, по-добри, по-зрели и съвършени.
Нашият страх е източник на смелост за враговете ни.
Няма нищо по-нехигиенично от живота.
Времето няма мерки, които да отмерват как минава то, няма буря от тромпети, които да оповестяват идването на нов месец или година. Дори когато започва нов век, само ние, смъртните, бием камбани и стреляме с пистолети.
Опознавайки себе си, човек се променя.
От ранна възраст дълбоко ме занимава въпросът за противоречието между изкуството и живота, художника и човека, тъй че колкото и призван, да не кажа дори обречен на изкуството да се чувствах, желаех не да чезна в него, а да бъда човек - доколкото мога.
Човек е млад или стар, в зависимост от това как се чувства.
Заради доброто и любовта, човек не бива да позволява смъртта да обсеби мислите му.
Единственият религиозен начин да се мисли за смъртта е като за неотменна част от живота.
Човек изживява не само своя личен живот като индивидуалност, но също така, съзнателно или несъзнателно, изживява епохата на своите съвременници.
По-добре болезнена истина отколкото удобна лъжа.
Писател е някой, за когото писането е по-трудно, отколкото за другите хора.
Войната е единственият изход на страхливците от проблемите на мира.
Поведението на хората има смисъл само ако мислиш от гледна точка на тяхната цел, нужди, мотиви.
Ние не обичаме качествата, обичаме хората. Понякога даже заради техните недостатъци, както и заради техните достойнства.
Литературата е… съюз на страданието със инстинкта за форма.
Редът и опростяването са първите стъпки към овладяването на нещо.
Никога не съм разбирал как може някой да не пуши, лишавайки се от най-добрата част от живота. С добра цигара в уста човек е в пълна безопасност, нищо не може да го докосне, буквално.
Целият този интерес към болести и смърт е само още един начин за изразяване на интерес към живота.
Любовта, не разумът, е по-силна от смъртта.
Снимки: afflictor.com, dhm.de, luigikeynes.com
