Спомняме си за нежното сърце, което отлетя на 27-ми август (2014г.) и меките думи, които завинаги остават с нас.
(Снимка: Иво Хаджимишев)
В меката есен, 1960 г.
„Във ранна младост заболял от тая
душевна болест, сам във свойта стая,
ти гледаш, като в рамка все една,
как сменят се годишни времена.
Редят се: пролет, лято, есен, зима –
обикновени хора нейде има
със своя прост, обикновен живот.
Те радват се на пролетния свод
и тичат със децата си на конче,
купуват им петле или балонче,
живеят с грешки, радости, мечти.
Защо не можеш като тях и ти
с такива радости, мечти и грешки
да заживееш просто, по човешки”
Детинство
„Де сте вий, мириси, нощи предишни?
Де сте вий, трепети от младини?
Кой ви заключи със книжките скришни
В пъстрите ракли на детските дни?”
Край синьото море
„Сол и пясък. И туй е. Обаче
„дете” значи мъдрец и поет;
И душата ми смей се и плаче
За това, че честно туй раче,
Щом умре, връща калция взет”
Juvenes Dum Sumus, 1943
„Миришат на събуден сок брезите.
В озон се къпе нежната дъга
и вятър свеж проветрява ти гърдите
от прежната тъга:
Нима са вечни вражите прегради?
Нима далеч е радостният час?
Докле сме млади, ах, докле сме млади,
надеждата е с нас!”
Снимка: Иво Хаджимишев
