Поемата, за която големият български творец плаща с живота си. „Септември” и вековната злоба на роба. Четем, помним, вярваме…
СЕПТЕМВРИ
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.
Дълбоко сред мрак и мъгла.
…
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
– удар след удар –
заплющяха
луди
куршуми – олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах.
Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ –
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви –
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
– и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Септември.
– Глас народен –
– Глас божи –
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето – кълнеме се в нашия гроб –
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта –
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам –
вечна пролет на живия блян...
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!
…
Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
– Кой
излъга нашата вяра? –
Отговаряй!
Ти мълчиш?
Не знаеш?
– Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:
ДОЛУ БОГ!
– хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:
ДОЛУ БОГ!
и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни –
ДОЛУ БОГ!
По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети –
ще се сбъдне!
– Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
– нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай -
ще бъде!
1924 г.