„София Андреевна никога не е била сянката на Толстой. Графинята сама по себе си беше изключителна личност”, споделя художникът Леонид Пастернак. И е съвършено прав. София е съпругата, която ражда 11 деца на гения на руската литература и дава душа на имението Ясна поляна. „Непосилно е още на младини да носиш на слабите си плещи такава висока отговорност – да бъдеш съпруга на гений и велик човек”, пише София в дневника, който си води през целия брачен живот. Най-често тя пише, когато в дома им се водят битки – на характери и мнения. Независимо от противоречията и изнурителните грижи за децата и домакинството, София е най-верният помощник в делата на Лев Толстой. Нейните ръце преписват цели 12 пъти огромната „Война и мир”. Приятелите на писателя не крият своето искрено възхищение и уважение към графинята, а тя не крие своето откровено презрение към неговите последователи. „Колко несимпатични са всички привърженици на учението на Толстой. Няма нито един нормален човек”, споделя София. „Главната причина за семейните нещастия е това, че хората са възпитани да мислят, че бракът дава щастие”, пише Лев Николаевич. Бракът на Толстой и София Андреевна е любов и бунт, война и мир. А дневникът на графинята разкрива истини, в които няма място за романтика.
(Софья Андреевна Толстая)
Започнах да чета неговите съчинения и навсякъде където има любов, където се говори за жени, на мен ми става тежко, непоносимо, изгорила бих всичко, всичко… Ако можех да убия и него, а после отново да го създам, съвсем същия – и това бих сторила с удоволствие.
Ние, жените, понякога обичаме да имаме романи с мъжете. Сантиментална разходка, да отидеш някъде, или просто да те помилват духовно. Подобно нещо от семейство Толстой няма да дочакаш.
С раждането на всяко дете все повече се отказваш от живота за себе си и се смиряваш под гнета на грижите, тревогите, болестите и годините.
Старая се да убедя себе си, че радостта се състои в изпълнението на дълга, заставям се да преписвам и правя всичко, което е мой дълг, но понякога волята ми се сломява, жадувам за лични радости, личен живот, свой труд, а не труд над чужди трудове, както е било през целия ми живот – тогава губя сили и се чувствам зле.
(Лев Николаевич и Софья Андреевна в кабинете яснополянского дома, 1902)
На гения трябва да се създаде мирна, весела, удобна обстановка. Геният трябва да бъде нахранен, измит, облечен, трябва да преписваш произведенията му безброй пъти, трябва да го обичаш, да не му даваш поводи за ревност, така че той да е спокоен. Трябва да отхраниш и възпиташ безбройните деца, които е създал, но с които му е скучно и няма време да се занимава, защото трябва да общува с Епиктети, Сократи, Буди и тем подобни, и самият той трябва да се стреми да бъде като тях.
Мисля си, защо към края на съпружеския живот често настъпва някакво постепенно отчуждение между мъжа и жената? И общуването с други хора често е по-приятно, отколкото помежду им. И разбрах защо. Съпрузите познават всичките си страни, както добрите, така и лошите. Именно в края на живота си поумняваш и виждаш по-ясно всичко. Ние не обичаме останалите да виждат лошите черти на характера ни, внимателно ги крием от другите, показваме само тези, които са ни изгодни, и колкото по-умен и по-ловък е човек, толкова по-добре съумява да покаже най-доброто у себе си. При съпрузите това е невъзможно, всичко се вижда до дъно.
(Лев Николаевич и Софья Андреевна, 1910)
Снимки: metronews.ru, en.wikipedia.org, lib.vkarp.com, gpib.livejournal.com