Воинът на светлината
„Човек, който е в състояние да разбере чудото на живота, да се бори докрай за нещо, в което вярва, и поради това да чуе камбаните, които звънят на дъното на океана.”
Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до него заслужава доверие, воинът се опитва да погледне на него през очите на дете.
Воинът на светлината никога не забравя да благодари.
По време на битката ангелите са му помогнали, небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто нещо от себе си.
Другарите му отбелязват: „Има голям късмет!“ И наистина, понякога воинът успява да постигне много повече, отколкото му позволяват възможностите.
Ето защо, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители.
Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят; той никога не забравя приятелите си, защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.
Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целия му живот.
Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си смело, независимо и – понякога – с известна доза лудост.
Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания; те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях.
Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето.
Воинът умее да различава преходното от устойчивото.
Воинът използва всяка предоставила му се възможност, за да се учи.
Понякога Воинът на светлината се бори с този, когото обича.
Ако иска да запази приятелите си, той никога не се поддава на бурите на съществуването; достатъчно силен е, за да преодолее трудностите и да продължи напред.
Преди да влезе в някоя важна битка, воинът на светлината си задава въпроса: „До каква степен съм развил сръчността си?“
Той знае, че всяка от битките, които е водил в миналото, са го научили на нещо. В същото време много от тези уроци са му причинили твърде големи страдания. Неведнъж той си е губил времето, борейки се за някоя лъжа. И е страдал заради хора, които не са заслужавали любовта му.
Победителите не повтарят грешките си. Ето защо воинът рискува сърцето си само заради нещо, което си струва.
Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят.
Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.
„Но аз вече минах през това!“ – протестира той пред сърцето си.
„Минал си наистина, но не си го преодолял“ – отвръща сърцето му.
И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.
От „Воинът на светлината – наръчник”, Паулу Коелю, изд. Обсидиан
Снимка: Обсидиан
