За животните и хората, с хумор, макар че истината съвсем не е смешна
В диво състояние – сиреч в естествено състояние – висшите животни почти не боледуват; техните болести са нищо и най-сериозната е старостта. А човек започва да боледува още като дете и до сетния си час живее с редовни дажби болести. Заушката, шарката, магарешката кашлица, сливиците, дифтеритът, скарлатината са си в реда на нещата. После животът му е застрашен всеки миг от настинка, кашлица, астма, бронхит, краста, холера, рак, туберкулоза, жълта треска, жлъчка, тифус, сенна хрема, малария, отоци, хемороиди, ентерит, разстройство, зъбобол, ухобол, глухота, онемяване, слепота, грип, лещенка, кравешка сипаница, едра шарка, черен дроб, запек, дизентерия, брадавици, пришки, циреи, фурункули, абсцеси, подсичания, мазоли, тумори, фистули, пневмония, размекване на мозъка, меланхолия и още петдесет вида лудост, жълтеница, болести на сърцето, на костите, на кожата, на скалпа, на далака, на бъбреците, на нервите, на мозъка, на кръвта, скрофулоза, паралич, проказа, невралгия, апоплексия, епилепсия, главобол, тридесет вида ревматизъм, четиридесет и шест вида подагра и невероятен запас от неприлични болести, за които не е редно да се пише. Освен това… Но защо да продължаваме този списък; ако върху тялото на някой човек напечатат с най-дребния шрифт имената на средствата, предназначени да държат извън строя тази разнебитена машина, този човек ще се изгуби под тях.
Човекът е просто кошница гнилоч, която служи за изхранване и забава на пълчища бацили – армии, изпратени да го разяждат и погубват; и на всяка армия е възложена определена задача. Едва поел първия си дъх, те вече го дебнат, преследват, измъчват и накрая убиват – без милост, без жал.
Вгледайте се само в устройството му, в някои детайли. За какво са тези сливици? Те не изпълняват никаква полезна функция, те са ненужни. Те нямат работа в гърлото. Те са просто капан. Единствената им служба, единственото им предназначение е да причиняват на собственика си тонзилит, ангина и други такива. А за какво е сляпото черво? То също е ненужно, то не изпълнява никаква полезна служба. То е само скрит в засада враг, който чака да се появят случайни семки от грозде, за да причини с тяхна помощ гноен апендицит.
А за какво служат мъжките цици? За работа са немислими, а като украшение са явна грешка. А за какво служи брадата на мъжа? И тя не изпълнява никаква полезна функция, а причинява само неудобства; всички народи я ненавиждат, всички народи я преследват с бръснач. Но тъкмо защото брадата причинява досадни неудобства, Природата не допуска да падне нито косъм от нея. Никога – от пубертета до гроба. Видели ли сте някъде мъж с оплешивяла брада. Но косата! Това е великолепно украшение, това е удобство, това е най-добрата защита срещу някои пагубни недъзи и човек я цени повече от изумрудите и рубините. Но именно затова Природата я закрепва небрежно, та да не трае дълго. Зрението, обонянието, слухът, чувството за ориентация – колко жалки са те при човека. Кондорът забелязва мършата от пет мили; на такова разстояние човекът и с телескоп не може да я види. Хрътката намира следа, оставена преди два дни. Червеношийката чува червея, който се рови в земята. Котката, отнесена в затворена кошница на двадесет мили, после намира пътя към дома, и то през места, които никога преди не е виждала.
Някои функции, присъщи на слабия пол, са също в окаяно състояние, ако ги сравним със същите функции у висшите животни. За жената понятия като менструация, бременност и раждане са равнозначни на ужас. За висшите животни тези неща едва ли представляват дори неудобство.
Що се отнася до външността, погледнете бенгалския тигър – този идеал за грация, красота, физическо съвършенство и величие. А после погледнете Човека – тази нещастна твар. Това е животно с перука, с трапаниран череп, със слухова тръба, със стъклено око, с изкуствен нос, с порцеланови зъби, със сребърен хранопровод, с дървен крак – същество, което от горе до долу се състои от парчетии и кръпки. Ако на оня свят няма възможност да му се подменят чарковете, на какво ли ще заприлича?
От „Най-низшето животно” („Писма от Земята. Автобиография”), Марк Твен
Снимки: huffingtonpost.com, marktwainhouse.org