За душата, споделено от втората порция на бестселъра „Пилешка супа за душата”

(John William Waterhouse, Gather Ye Rosebuds While Ye May, 1908)

След време

След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,

научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,

започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,

започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,

научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.

След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.

Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.

И човек се научава да оцелява...

Научава, че е силен, и че наистина има стойност.

Картни: John William Waterhouse, заглавна - The Soul of the Rose, 1903