Интуицията е крайъгълен камък на сигурността

За истинските страхове, които често пренебрегваме и гласът на интуицията, назаем от книгата на един от най-изтъкнатите експерти по проблемите на насилието в САЩ – „Дарбата да се страхуваш”.

Човешкото насилие, от което се боим и наричаме „произволно” и „безсмислено”, не е нито едното, нито другото. То винаги има цел и смисъл, поне за извършителя.

Всяка мисъл се предшества от възприятие, всеки импулс – от мисъл, всяко действие – от импулс. Човекът не е толкова уединено същество, че поведението му да е незабележимо, а постъпките му – неуловими. Всички въпроси на живота могат да намерят отговор. Дали някой, който ме притеснява, ще се опита да ми навреди? Ще прибегне ли към насилие служителят, когото трябва да уволня? Как да постъпя с някой, който не ме оставя на мира? Как трябва да се реагира на заплахи? Какви заплахи могат да дойдат от непознати хора? Как можем да сме сигурни, че детегледачката няма да напакости на детето ни? Как да знаем дали някой от приятелите на детето ни не е опасен? Дали собственото ни дете не проявява признаци на бъдещо поведение на насилие? Как мога да помогна на любимите си хора да са в по-голяма безопасност?  

Единственият, най-важен инструмент на предвиждането са индикаторите, предшестващи инцидента – онези различими фактори, които се случват преди предвиждания краен резултат. Стъпването върху първото стъпало на една стълба е значим индикатор, предшестващ изкачването на стълбата. Още по-значим индикатор е стъпването върху шестото стъпало. И понеже всяка човешка постъпка се разиграва два пъти – веднъж в мисълта и втори път, докато се изпълнява, - може да се каже че идеите и импулсите зад всяко действие, са индикатори, предшестващи инцидента.

Интуицията е крайъгълен камък на сигурността. Коренът на тази дума е tuere – пазя, защитавам. Любопитството е начинът, по който отговаряме, когато интуицията прошепне: „Тук има нещо.”

Рядко се срещат експерти, които съчетават опит, уважаване на собствената си интуиция и любопитство. Ние постоянно преценяваме хората интуитивно и доста внимателно, но съзнателно им обръщаме внимание, само ако има причина за това. Ние виждаме всичко, но не обръщаме внимание на повечето от видяното. Следователно, когато нещо специално ни порази, трябва да му обърнем внимание. За мнозина това е мускул, който те не тренират.    

Ако усетим, че някой е в особеното състояние, когато преценява риск, ние също заставаме нащрек. Никое диво животно на света, внезапно обхванато от страх, няма да разпилява енергията си с мисълта: ”Това вероятно не е нищо сериозно.” За разлика от всяко друго създание на земята ние предпочитаме да не се вслушваме, дори да пренебрегваме сигналите за оцеляване. Психичната енергия, с която за всичко търсим невинни обяснения, би могла да се прилага по-ефикасно за извличане на ценна информация от околната среда.

Разумно ли е да знаем повече за причината, поради която един мъж си купува определена марка лосион за бръснене, отколкото знаем за причината, поради която си купува пистолет? Процесът на интуицията действа, макар и не толкова успешно, колкото главния му съперник – процеса на отричането.

Във всеки от нас има потенциал за насилие, променя се само схващането ни за оправданието му. Антрополозите отдавна търсят различията между хората, но всъщност разпознаването на сходствата най-точно ни позволява да предвиждаме насилието. Когато приемем, че насилието се извършва от индивиди, които обичайно изглеждат и се държат като всички хора, ние заглушаваме гласа на отрицанието, който казва: „Този човек не прилича на убиец.” С разума си можем да определим един човек като безопасен или зловещ, но възприятието ни върши по-добра услуга за оцеляването.

Когато учени наблюдават птица, която чупи яйцата си, не казват: „А, това никога не се случва, тази птица е чудовище.” По-скоро правят извода, че ако тази птица го е направила, и други птици може да го правят и, следователно, в природата трябва да има някаква целенасоченост, някаква причина, някаква предвидимост.    

Който се бори с чудовища, трябва да внимава постепенно сам да не се превърне в чудовище. Защото, когато гледаш дълго в бездна, бездната също гледа в теб.”  НИЦШЕ

Едно от нещата, което действително предопределя проявата на насилие и престъпност, е насилието в детството. В детството си 100% от серийните убийци са били малтретирани чрез насилие, пренебрегване или унижаване. Трудното детство не е извинение, но обяснява много неща – това се отнася и за вашето детство. Като мислите за това и се самоанализирате, ще развиете умения да предвиждате действията на околните. Питайте се и си отговаряйте - защо правите онова, което правите?    

Учете се да гледате и по този начин да избягвате всички опасности. Както мъдрият стои настрана от бесните кучета, така и вие не бива да се сприятелявате със зли хора.” БУДА

Престъпникът, който се изправя лице в лице със своята жертва, умело й пречи да усети сигналите за оцеляване, но самият начин, по който ги скрива, може да го разкрие. 

– натрапено обединяване – интимничене, фамилиарничене;

– чар, приветливост, сръчност и сладкодумие;

– прекалено много подробности – при всеки вид измама, главното е вниманието ни да бъде отвлечено от очевидното;

– изплащане на дълга с лихвите - правене на услуга, която кара жертвата да се чувства задължена и несигурна;

– слагане на етикет – даване на леко неодобрително прозвище или оценка, което кара жертвата да иска да ги опровергае чрез действията си. „Знаете ли, вие сте прекалено горделива. Защо не искате да Ви помогна?”

– непоискано обещание – „Само оставям тези неща и си тръгвам.”

– пренебрегване на думата „не”. „НЕ” е дума, по която никога не бива да се водят преговори. Онзи, който се прави, че не я чува, просто се опитва да ви постави под контрол или не иска да загуби контрола. Научете се да казвате твърдо и категорично КАЗАХ „НЕ”!!!

Всички престъпници търсят някой, който е уязвим и би им позволил да го контролират.

Мъжът, който в подземния паркинг заговаря жена, докато тя слага покупките си в багажника на колата и й предлага помощ, може да е порядъчен и благороден човек, а може и да взема „интервю”. Жената, която трепне леко, изглежда изплашена и смотолеви ”Не благодаря, мисля, че ще се справя.”, може да е жертвата му. И обратно, жената, която се обърне към него, вдигне ръце, за да го спре, и направо каже „Не желая помощта ви.”, по-рядко може да е неговата жертва.

Вие можете да контролирате реакциите си към тестовете, на които ви подлага „интервюиращият” престъпник. Ще влезете ли против волята си в разговор с непознат? Можете ли да бъдете манипулирани от чувство за вина или от усещането, че дължите нещо на някого, защото ви е предложил помощта си? Ще се подчините ли на нечия воля само защото той го иска, или ще станете още по-твърди, когато усетите, че някой се стреми да ви контролира?

И най-важното  ще обърнете ли внимание на интуицията си?  

Тя винаги се задейства в отговор на нещо конкретно и винаги ви мисли доброто. Затова направете си труда да видите опасността, когато съществува. Ако няма опасност, не губите нищо и дори давате нова разграничителна способност на интуицията си, за да не ви тревожи при подобна ситуация. Интуицията постоянно се учи, и макар че от време на време може да вдигне лъжлива тревога, всичко, което съобщава, е значимо.

Интуитивният сигнал от най-висш порядък, който е най-настоятелен, е страхът. В него винаги трябва да се вслушвате. Следващото ниво е опасението, следвано от подозрението, колебанието, съмнението, вътрешното чувство, предчувствието, любопитството. Има още глождещи чувства, упорити мисли, физически усещания, учудване и тревожност. Общо взето, те са по-малко настоятелни. Ако приемете тези сигнали с отворено съзнание, когато се появят, ще разберете, как общувате със самите себе си. И когато дойде времето, вслушайте се в мъдростта, която идва от самите вас. Чрез нея вие можете да направите предвиждания за своите взаимоотношения, които определят качеството на живота ви.

Снимка: CelebrityImages.org, bystanderrevolution.org