Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите ~ ЕВРИПИД

Еврипид е най-младият и сочен за третия велик драматург след Есхил и Софокъл. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е свидетел и на нейния упадък по време на Пелопонеската война. Античните биографи описват пестеливо живота му. Еврипид страни от активна обществена дейност, предпочита уединението. Пише трагедии от 18-годишен, но през дългия си творчески път той рядко получава награди и признание. Според Аристотел, Еврипид представя хората не такива, каквито трябва да бъдат, а такива, каквито са. В 431 г. пр. н. е., когато представя “Медея” на празника Големите Дионисии, Еврипид е в разцвета на творческите си сили, в средата на жизнения си път. Вече двадесет и пет години излиза пред атинската публика. Този път се състезава със Софокъл и сина на Есхил Евфорион, който получава първата награда. На второто място се оказва Софокъл, на третото Еврипид. Атинската публика или по-точно журито на Дионисовите състезания не може да оцени “Медея”. За половинвековния си творчески живот великият поет е удостоен само четири пъти с първа награда. Еврипид не се харесва и остава неразбран от съвременниците си, тъй като е много по-реалистичен от нормата на атическата трагедия и се отклонява от нейния поучително-възвишен характер. Вкусовете на това време са консервативни. За явната склонност към разсъждения Еврипид си спечелва прозвището “философ на сцената”. Неговите герои често разсъждават в реалистичен тон върху съвременни проблеми. Той представя на сцената фигури от обикновения живот и дискутира въпроси на деня - брака, съпружеската вярност, богатството и щастието, равенството. Най-високото достижение на Еврипидовата трагедия остава човекът. В никой друг автор на гръцката класика няма такова разнообразие на характери и човешки състояния. Еврипид запознава своята публика и с женската душа. Силните и пълнокръвни женски образи, които създава той, качват на сцената „Електра”, „Медея”, „Троянки”. Смята се, че Еврипид е автор на повече от 90 трагедии, от които до нас са достигнали едва 18.

(480 ~ 406 пр.н.е.)

Мъки за гръмки вопли ме късат,
клетница! О, триклети деца
на несретна майка! Умрете
със него, с баща си!
Нека изсъхне целият корен!
„Медея”

Радостта да е с вас! Ако може
човек да се радва, да бъде далече от зло –
блажен е сред смъртните люде.
„Електра”

(Medea about to Kill her Children, Eugène Delacroix, 1868)

Както боговете, така и хората малко си дават сметка за постъпките си.

Не умрелите трябва да оплаквате, а родените за тежка борба с несгодите на живота.

Човешкият език може да направи пожар и от малката искра.

В учтивостта има и чар, и изгода.

Ако цениш живота си, то помни, че и другите ценят не по-малко своя.

Да се наричаш свободен човек е най-голямото богатство.

Животът е борба.

Когато боговете искат да накажат човека, те най-често го лишават от разсъдъка му.

Владетелят трябва да помни три неща: че управлява хора, че трябва да ги управлява според законите и че няма да управлява вечно.

Между приятели всичко трябва да бъде общо.

Наглостта е най-лошата от всички човешки болести.

Никога не вярвай на жените, дори и да казват истината.

Предпазливостта е истинската смелост.

Предпазливият пълководец е по-добър от дръзкия.

Ала има ли друга, по-скръбна съдба – да напуснеш земята на родния край? (От „Електра”)

Хората не биха могли да живеят, ако боговете не ги бяха дарили със способността да забравят.

Когато един добър човек страда, всички, които се смятат за добри трябва да страдат с него.

Човек не обича истински, ако не обича вечно.

(Medea, 1879-1882, Paul Cezanne)

Какъв глупец е този, който щастието си осигурено смята
и радостно ликува. А пък във своите прищевки случаят се мята
като човек капризен, веднъж насам, друг път натам наклонен
и към един същ той никога не се показва благосклонен.
„Троянки”

От Олимп ни изпраща Зевс много неща,
много неща се сбъдват не както
ние искаме – волята на богове –
всичко тя се нарежда по себе.
Туй, що чакаш, не иде; каквото не щеш –
иде. Ето сега това и стана.
„Медея”