Прозата на Леонардо да Винчи е свежа, остроумна и жива. Счита се, че авторските му приказки, басни и легенди са писани през последните десет години на XV век. Главният герой в нея е природата – в цялото ѝ многообразие и пълнота. Фрагментите могат да бъдат оприличени на картини с реални и митологични фигури, където художникът взима думата, за да разкаже, опише, да обърне внимание – а и да забавлява. Често в басните има и поука, която в никакъв случай не е морализаторска. Това са наблюдения, интуитивни проблясъци и мисли на глас от Леонардо – един от наистина непреходните гении на човешкия род. (Сава Славчев – съставител и преводач от италиански на книгата „Фрагменти – Леонардо да Винчи”).

Предлагаме ви част от мъдростта на Леонардо.

Запаси се с нещо през младостта, за да не ти липсва в старостта. И ако в старостта искаш да имаш за храна знанието, то трябва да си го събрал достатъчно в младостта.

Нашият живот води началото си от смъртта на другите. 

Водата, която пипаш в реката, е последната, която е дошла и в същото време е първата, която идва. Така е и със сегашния миг. 

По-лесно е човек да устои в началото на нещо, отколкото в края.

Онзи, който не уважава живота, не го заслужава.

Можем да дадем форма на счупена ваза от неизпечена глина, но не и от изпечена.

Който малко мисли, много греши.

По-добре една малка истина, отколкото една голяма лъжа.

Който сади добродетели, жъне слава.

Искай съвет само от онзи, който признава грешките си.

Укорявай приятеля си насаме, а на обществено място го възхвалявай. 

Най-сигурният начин да добиеш слава е като се държиш все едно, че вече си я добил. 

Науката е капитанът, практиката – войниците.

Един добре използван ден дава добър сън, така както един осмислен живот носи лека смърт. 

От „Фрагменти“, ИК „Изток-Запад“