„Любовта е лъч, който знае всички тайни, криещи се в светлината.“ – Е.М.
Големият аржентински писател Енрике Марискал зaвъpшвa филoсoфия, псиxoлoгия и пeдaгoгикa в унивepситeтa в Буeнoс Айpeс. Кaтo пpeпoдaвaтeл oсъщeствявa мaщaбнa дeйнoст във всички нивa нa oбpaзoвaтeлнaтa систeмa – бил e сeлски учитeл в изoстaнaли peгиoни, пpeпoдaвaтeл в дъpжaвeн кoлeж в Буeнoс Айpeс, пpoфeсop и кoнсултaнт в paзлични унивepситeти. Също така е консултант към Световната здравна организация и специалист по планиране на човешките ресурси за ЮНЕСКО Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн. Понастоящем провежда курсове, семинари и конференции за личностно развитие, работа в екип и креативност в големи организации. Автор е на много книги, с които е успял да развълнува широката публика и да спечели верни читатели.
Там, където се роди човешки живот, на мига се появява и корозията на времето, неумолимото броене. Човекът е единственото същество, което знае, че ще умре. Има хора обаче, които са като доброто вино – остаряват, без да се вкисват, стават по-ароматни, по-пивки. Поетът Новалис казвал, че ако човек притежава изследователски дух, не остарява. Знанието възражда, дарява обновена сила.
С раждането си човек започва постепенно да залязва. Няма по-добре разпределено преживяване от остаряването. Макар че Господ казва на човеците в Битие 6:3 „защото са само плът, нека дните им бъдат сто и двайсет години“.
Ако не си гледаме лицето в огледалото, всички сме на по десет години. Такова е усещането за свежест на нашето съзнание, това е детската невинност на нашия вътрешен наблюдател. Съзнанието не остарява, има един ум, за който времето не съществува.
Според скорошни изследвания в областта на здравето милиони хора на повече от петдесет години заявяват, че се чувстват, поне вътрешно, много по-млади, с огледало или без.
Има хора на осемдесет години, които се занимават с парашутизъм, делтапланеризъм и уиндсърф без каквито и да било ограничения.
За щастие тези практики не са задължителни, защото, както казва мъдрецът, „не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко“ (Сир.37:31).
Понастоящем много активни дядовци довършват изоставеното си някога начално образование с амбицията един ден да защитят докторати. Всички, без изключение, се питат: „Какъв ще стана, като порасна?“
В Швеция един полицай обърнал внимание на един 94-годишен старец, че на неговата възраст не би трябвало да кара, макар да има книжка. Шофьорът, с ръце на волана, спокойно отговорил: „Така и правя, господине. Когато вали силно, моля баджанака си да кара. Той е много по-млад – само на 86 години.“
Историята показва, че тази проява на жизненост не се случва за пръв път в нашето съвремие, защото във всички времена и култури мнозина изключителни възрастни хора са показвали обновена младежка енергия.
Исократ е написал своите „Панатенеи“ на 94 години. Платон е писал философски съчинения до мига на смъртта си. Софокъл създал безсмъртния „Едип цар“ в десетилетието между 80 и 90-годишната си възраст. Гьоте създава втората част на „Фауст“ на 80 години. Александър фон Хумболт, Стендал, Хенрик Ибсен, Анри Бергсон, Пол Валери, Бенедето Кроче, Бърнард Шоу, Пол Клодел, Мария Монтесори, Рабиндранат Тагор, Джиду Кришнамурти, Леополдо Касал, Пабло Пикасо, Енрике Кадикамо, Карлос Идао Хесел и много други са запазили свежия си творчески талант до напреднала възраст. На всички международни летища по света могат да се наблюдават стотици сияещи възрастни хора, които се радват на опознаването на места и хора на планетата.
Едно публикувано наскоро в пресата съобщение коментира, че университетът в Питсбърг провел изследване с четиристотин и двайсет доброволци, които приели да бъдат умишлено заразени с вирус, предизвикващ лека хрема. Хората, които имали най-много сърдечни обществени взаимоотношения, само 35 процента, били най-малко засегнати. Останалите, с по-малко активна социална дейност, се разболели.
Оптимистичното, позитивното виждане за живота е от изключителна важност за преодоляване на процесите на стареене. Съществуват много изследвания по темата, въпреки че Фройд е смятал оптимизма за невроза, Шопенхауер – за фалш, а други мислители – за личностна незрялост.
Обичайно явление е много млади на години хора да са лишени от ентусиазъм и проекти за бъдещето, чувстват се унили, „стари“ без старост.
Аржентинците имат усещането, че дълголетието е по-продължително, отколкото смятат други народи от други места на планетата. Може би това се дължи на политически причини, на икономически и финансови решения, които предизвикват национална фрустрация. Твърде много малтретиране, малко оптимизъм, прекалено оплакване, страх, насилие, заразителното присъствие на толкова много лъжци на високи постове, които ни карат понякога да тананикаме известната мелодия: „Ако трябва да съм честен, по-добре да се бях родил охлюв, за да понеса тази агония...“
Следователно продължава да бъде уместна препоръката за всички възрасти: да се поддържаме в добро настроение, да не предаваме радостта и да се наслаждаваме на момента, на „тук и сега“.
В Аржентина някои водещи на информационни програми правят опити да внесат известно чувство за хумор в коментарите си, за да смекчат властващото напрежение. Разбирам, че това е закъсняла мярка и в много случаи не произлиза от възприетия стил на живот.
Човек не може да изпитва веселие по външно нареждане и от нищо. Това, което нямаме или не изпитваме, не върши работа. Има хора, които в общуването си не могат да предават радост, защото са тъжни по възпитание, по възгледи. Смятат, че като приемат всичко за сериозно и ужасно, ще постигнат това, което им липсва по природа: убеждение и дълбочина.
Веднъж един млад преподавател по медицина на официално университетско събиране ме помоли за извинение, защото се засмял в часа ми. Умствените му модели не допускаха връзка между обучение и радост. Всичко трябваше да бъде съзнателно и сериозно заради задължителния респект към учителя и към медицинските науки.
София Лорен, на нейните години, продължава да бъде наричана „най-красивата в света“, след като изпреварила в едно проучване на общественото мнение сред хора между 20 и 40 години Джулия Робъртс, Мадона и Синди Крауфорд.
Компай Сегундо от „Буена виста“ на 96 години, но с момчешки дух, предаваше на целия свят прелестта и еротиката на кубинската музика. Имаше си своя лична рецепта: фукаше се, че има жена на 40 години, от която се надяваше да има дете, че пуши хавански пури и че още от пубертета пие традиционния за острова ром, и всичко това благодарение на „бульона от агнешка главичка“. Без съмнение освен дарбите му за завиждане са и неговите хромозоми и дълголетни предци.
Айнщайн обобщаваше, че: „Красотата не гледа, тя само е гледана“. Когато се чувстваме млади, погледите ни са пълни с магия.
Безсмъртният герой Херкулес признава на Хеба, богинята на вечната младост и негова небесна съпруга, която получил заради несъмнените си подвизи: „Виждам звездите в очите ти“.
Да се чувстваме млади, да не колекционираме фалшиви моменти, а само истинските бисери на живота. Това означава да придобием смелостта да се влюбим отново.
Източник: Енрике Марискал: „“Приказки за подърък на хора, които обичат“, изд. Бард
Снимки: enriquemariscal.com.ar