Роден на 12 ноември 1915 година в Шербур-Октьовил, Франция

Писател, философ, литературен критик, семиотик. Текстовете на Барт разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма и постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията. Френският творец е важна фигура в изследването на комуникацията чрез текст, музика и изображения. До българските читатели достигат книгите му „Фрагменти на любовния дискурс“, „Записка за фотографията“, „Удоволствието от текста“, „Дневник на скръбта”, „Подготовката на романа”.

Никога не успяваме да говорим за онова, което обичаме.

Всеки от нас си има собствен ритъм на страдание.

Снимката механично повтаря това, което в действителност никога не може да се случи отново.

Зрелищното смесване на възвишеност и незначителност означава, че хората още вярват на противоречието.

Изразът на безгрижието е най-сполучливият знак за резултатност, в него всеки разпознава един идеален свят.

Текстът, който вие пишете, трябва да ми доказва, че ме желае.

Творческият писател е този, за когото писането е проблем.

У мен иска да говори интимното, именно то иска да изкрещи срещу Обобщаването, срещу науката.

Литературата, това е, когато не бих могъл да чета без болка, без задушаване от истината всичко онова, което Пруст пише в писмата си за болестта, смелостта, смъртта на майка си, за своята мъка и прочее…

Яснотата – това не атрибут на писмото, това е самото писмо.

Езикът е същността на литературата – светът, където тя живее.

Въстанието на жертвите е много по-перспективно от карикатурата на палачите.

Критиката не е наука. Науката изучава смисъла, критиката го произвежда.

Където свършва смисълът, там започва митът.

Всяка фотография е сертификат за присъствие.

Интригува ме езикът, защото той или ме наранява, или ме съблазнява.

Книгата създава значение, значението създава живот.

Това, което любовта поражда у мен, е енергия.

Ние знаем, че войната срещу интелекта се води винаги в името на здравия разум.

В литературата няма доказателства. От това трябва да стане ясно, че тя не само не може да докаже каквото казва, а дори и дали то си заслужава.

Да караш някого да чака – вечната привилегия на властта.

Текстът е тъкан от цитати, създадена от безбройните центрове на културата.

Снимки: BBC, Pinterest