Човек не открива нови земи без да се съгласи да загуби от поглед брега ~ Андре ЖИД

„Всичко вече е казано, но след като никой не слуша, ще трябва да започнем отначало.“

Андре Жид е едно от най-лошите момчета на европейската литература от края на 19 и първата половина на 20 век. Френският писател непрестанно води тежка битка между нуждата си от свобода и невъзможността за постигането й, между фината материя на изкуството и грубия дух на реалността, между желанието да отхвърли обществените ограничения и неизбежността им. Неслучайно една от най-известните си книги озаглавява „Аморалистът“.

Още след 36-37 година, творчеството му е забранено в СССР, а по-късно и в целия комунистически лагер.

През 1947 получава Нобеловата награда за литература „за неговите задълбочени и художествено значими текстове, в които проблемите и положението на човека са представени с безстрашна любов към истината и изострена психологическа проницателност“.

Цели 11 години, след като е предал на Бог грешната си и талантлива душа, Римокатолическата църква забранява произведенията му. За сметка на това творчеството му вдъхновява мнозина, сред които Албер Камю и Жан-Пол Сартър.

Човек не открива нови земи без да се съгласи да загуби от поглед брега за много дълго време.

Вярвайте на този, който търси истината; не се доверявайте на този, който я е намерил.

Житейски закон е, че когато една врата се затваря пред нас, друга се отваря. Трагедията обаче е, че човек най-често гледа към затворената и не забелязва отворената врата.

Гъсеницата, която познае себе си, никога не става пеперуда.

Аз те обичам именно, защото си различен от мен. Обичам у теб само това, което те различава от мен самия.

Не мисли, че някой друг може да открие твоята истина. Срамувай се от това повече от всичко друго. Ако аз подсигурявам твоята храна, ти няма да си гладен, за да я изядеш. Ако аз приготвям постелята ти, няма да те хваща сън, за да заспиш в нея.

Изхвърли моята книга. Кажи си, че тя предлага само една от хиляди възможни позиции по житейския път. Потърси своята. Недей да правиш това, което друг може да го направи също толкова добре, колкото и ти. Не казвай и не пиши това, което друг може да го каже или да го напише също толкова добре, колкото и ти. Хвани се единствено с нещо, за което чувстваш, че освен теб, никой никъде не може да го стори, и, създай от себе си, нетърпеливо или търпеливо, най-неповторимото от всички създания.

Посмей да бъдеш себе си.

По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.

Тъгата почти никога не е нищо друго, освен някакъв вид умора.

Предразсъдъците са носещите опори на цивилизацията.

Когато на твой въпрос отговаря философ, преставаш да разбираш въпроса.

Едва ли не най-голямото преимущество на славата се заключава в това, че можеш безнаказано да говориш големи глупости.

Можеш да пишеш и попийнал, но в края на краищата ще го четеш на трезва глава.

Журналистиката е това, което е по-интересно днес, отколкото утре.

Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.

Аз обичам малките народи. Аз обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малките.

Всеки от нас разбира в другите тези чувства, които е способен да изпита сам.

Истинската доброта предполага възможността да се представят своите страданията и радостите на другите.

За французина е немислимо да доживее средна възраст, без да се е сдобил със сифилис и ордена на Почетния легион.

Най-добрият френски поет? Уви, Юго.

Представете си фалшива златна монета от десет франка. Нейната истинска цена е някакви си две су, но ще струва десет франка дотогава, докато не разберат, че е фалшива.

Всичко вече е казано, но след като никой не слуша, ще трябва да започнем от начало.

Почти неизбежно е да се познае горестта на истината, щом тя прекъсва възторжения ни порив от предишния ден, щом е казана и никой не иска да я чуе, щом приятелите ти от вчера и враговете от всякога предпочитат,  заедно, да те линчуват, преди да позволят съмненията ти да спорят с техните уверености.

Работете, борете се и никога не приемайте зло, което можете да промените.

Само глупаците не си противоречат.

Мъдрият човек е изненадан от всичко.

Когато престана да се възмущавам, това означава, че остарявам.

Снимки: en.wikipedia.org, заглавна - André Gide by Paul Albert Laurens (1924)

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност