Казвам се Фидел КАСТРО и дойдох да освободя Куба

Започнах революция, имайки зад себе си 82 души. И ако ми се наложи да повторя това, биха ми стигнали петнадесет, дори десет. Десет човека и абсолютна вяра! Не е важно колко хора има с вас. Важно е да вярваш и да имаш ясен план.

Не съм се родил беден. Баща ми притежаваше хиляди хектара земи. И имам честта, въпреки изявлението на г-н Буш, да отбележа, че в момента нямам нито един долар. Цялото ми състояние много лесно може да се побере в джоба на колосаната му риза.

Победата – това е постоянство.

Идеите се раждат заедно с човека, но със сигурност не умират с него.

Кажи ми какъв спорт тренираш и ще ти кажа кой те е колонизирал.

Аз съм марксист-ленинист и ще остана такъв до края на дните си.

Неотдавна един влиятелен правителствен деятел попита Буш за неговата политика по отношение на Куба. „Чакам смъртта на Кастро”, - отвърнал Буш. Честно да призная, малко се вълнувам от очакванията на този могъщ джентълмен. Не съм първият, който Буш е разпореждал да бъде убит, няма да съм и последния. Но някога един смел мъж заяви: „Идеите не можеш да убиеш”. Тия забележителни думи ги посвещавам лично на вас, господин Буш.

Ако способността да оцеляваш след покушения беше олимпийска дисциплина, аз щях да имам златен медал.

От всички американски президенти и претенденти за този пост, аз познавам само един, който по етически и религиозни съображения не се присъедини към жестокия терор против Куба – това беше Джими Картър. Вярвам, че за разлика от останалите американски президенти, Картър никога не е издавал заповед за убийството ми – по силата на своите убеждения, разбира се. Той беше единственият президент на САЩ, направил приятелски стъпки по отношение на Куба.

Единственото вярно изречение в лавината от американски лъжи – това е често упоменаваният факт, че Куба се намира на 90 морски мили от континенталната територия на САЩ.

Капитализмът е отвратителен. Той носи единствено войни, лицемерие и съперничество.

Винаги съм се смятал за щастлив човек, може би защото открих подходяща за себе си политическа теория, попаднах във водовъртежа на кубинската политическа криза и открих за себе си марксизма. Всичко това прилича на  ситуацията – да се изгубиш в гората и изведнъж да намериш карта.

Не ми харесва, когато ме смятат за отмъстителен. Аз съм просто боец.

Никога не съм намирал противоречия между идеите, според които живея аз, и идеите, според които е живял Христос.

Куба е независима и суверена страна, и Европейският съюз греши, ако си мисли, че може да се отнася с нея като с равна.

Нашата страна – тя е рай в духовния смисъл на думата. И както много пъти  съм казвал, ние предпочитаме да умрем в рая, отколкото да живеем в ада.

Революцията не е креват, покрит с розови листенца. Това е борба на живот и смърт между миналото и бъдещето.

Чувствата са по-важни от знанията.

Днес, когато съм болен, все ми задават въпроса, какво ще правя, когато се върна към това, което мнозина наричат власт. И какво да правя? Ще се боря без отдих, така, както съм го правил през целия си живот.

Днес се занимавам с това, което се занимават хората в старостта си – да размишляват и пишат за това, което според тях е важно. Имам много незавършени материали. Нямам време за филми и фотографии. Здравето ми не е така зле, а теглото ми остава стабилно – около 80 кг.

(Fidel Castro and Ernest Hemingway, Havana, 1960)

Снимки: Vox, Shauntmax30, Periódico Mayabeque, Welcome To RolexMagazine.com