Никой не може да каже със сигурност кога започва зимата. Просто когато един ден се събудиш, си убеден, че вече е зима. Преди това си живял с очакването за нея – голите дървета, студеният вятър и тежката стоманена завеса от облаци – всичко досега ти е подсказвало за приближаването й.
Някои казват, че зимата идва когато завали сняг. Други се придържат към календара. За трети зимата е когато слънцето спре да топли земята. Аз си мисля, че зима е когато птиците отлитат на юг. Това е ръбът, който показва неизбежността, разкрива пълната опасност и сериозност на зимата. До този момент все остава вероятност, че може някак си да се размине – да се появи някой циклон или антициклон и да зареди времето с още топлина. Надяваш се за второ циганско лято, за топъл вятър, надяваш се за топли въздушни маси от Средиземноморието... Но когато птиците си отидат – вече не можеш да се заблуждаваш. Те чувстват най-добре кога е настъпило времето да напуснат изстиващия си дом. Както плъховете напускат потъващ кораб и те отказват да правят компания на зимата, отказват да измръзнат.
Птиците не пътуват сами. Винаги се движат на ята, колкото и малки да са те – по три, четири, само не сами. Дали защото се страхуват от самотата? Само си представете хилядите километри, които изминават. Често без да си почиват достатъчно, без да си набавят достатъчно храна. Упорито продължават напред, сякаш се страхуват да останат в родното си място, да бъдат близо до него. А какво би ги задържало там? Няма го слънцето, което да ги стопля през деня; вместо това лъчите му подсилват студа. Вятърът, на който се реят – лек и нежен сега не ги поддържа, а ги брули, причинява им болка. Клоните на дърветата, които през лятото служат за скривалище за гнездата, сега са голи и не предлагат убежище. Храната, която преди е била в изобилие сега е изчезнала... Самото им оставане в родината е предпоставка за самоунищожение. Кой би си го причинил колкото и да обича родината си?
И затова те летят. Мах на крилете, после още един... Ятото прорязва пространството устремено към някаква невидима цел и забързани, сякаш запъхтяни викат. Дали се прощават? Дали това са викове изпълнени със съжаление, с желание да се завърнат? Дали са викове на облекчение, че най-накрая напускат това умиращо място?
Мах на крилете, после още един... С всеки следващ те се отдалечават от зимата. С всеки един се приближават към лятото, към тяхната надежда и комфорт, към сигурното си бъдеще.
Интересно е, че даже младите птици – тези, които са се излюпили едва това лято, също политат. Те не знаят нищо за тази земя, която им предлага сигурност и прибежище, не знаят къде е и колко време ще им отнеме да стигнат до нея. Но се стремят към нея – също толкова усърдно, както и родителите им. Не доказва ли това вроденото желание, потребността за щастие, благополучие?
И след като това желание, тази цел ги е подтиквала да продължават напред, да хабят време и сили, те най-накрая пристигат. И се радват на изобилното, макар и силно слънце, на топлия и влажен вятър. Строят си гнезда в най-сенчестите клони на дървета с различни листа от тези вкъщи и се наслаждават на храната – по-различна от тази у дома, но все пак изобилна храна. Но въпреки всичко, всяко тяхно действие, всеки аспект от живота им е свързан съзнателно или не с дома – мястото, където сега царува зимата.
(Ако си мислите, че птиците не страдат от носталгия – дълбоко се лъжете. )
И все пак не разбирам, защо се връщат напролет. Какво ги кара да размахат криле и да изминат същия дълъг и изморителен път? Път, който за някои от тях е последен. Не е ли мястото, където са отишли да зимуват, по-добро? Няма ли повече слънце, постоянен вятър? Липсва ли храна или клоните на дърветата не са достатъчно зелени? Не е ли безсмислено цялото това сноване всяка година...
А може би се връщат само заради пролетта и лятото. Защото мечтаят да видят дома си отново в целия му блясък и великолепие. Искат да почувстват как тяхното слънце ги стопля, да се реят върху техния познат приятен вятър, да построят гнездата си в клоните на своите дървета. Да отгледат потомството си, да им покажат земята си, слънцето си, вятъра си, лятото си... И после отново да отлетят, за да се върнат.
Не знам за вас как започва пролетта. Доста хора се ориентират по цъфналите кокичета. Други сочат на мартениците и на топлината, която слънцето отново започва да излъчва. За мен пролетта идва, когато птиците се завърнат.
Автор: Неизвестен
Илюстрации: AtelierDorotheaKoch