Учителите казваха колко възпитана била, но как се чувстваше Анджела, така и никой не разбра

„Думичката на Анджела”, споделена от Барбара Басет в „Пилешка супа за женската душа“

Когато Анджела беше малка,
На две-три годинки дете,
Майка й и татко й
Я учеха да не казва НЕ.
Учеха я, че с всичко, което й казват те,
Тя трябва да се съгласява,
А ако не, я пошляпваха
И я изпращаха да си ляга.

Ето че Анджела порасна
Образец на възпитание и доброта;
Не правеше никакви пакости,
Никога не даваше воля на яда.
Винаги къщовна и грижовна,
Не се заяждаше, с благ нрав,
Каквото кажеше някой от родителите й,
майка й или баща й,
Тя винаги смяташе, че е прав.

В училище Анджела се учеше отлично,
Представяте си – държеше се напълно
изрядно и прилично;
Учителите казваха колко възпитана била,
Колко кротка и добра,
Но как се чувстваше Анджела
Така и никой не разбра.

Анджела си имаше приятели,
Които харесваха нейната усмивка;
Знаеха, че тя е момиче,
Което заради теб и на край света прави отбивка;
Дори когато се разболееше
и трябваше да почива, както си му е реда,
Ако я помолеха за нещо,
Тя винаги отвръщаше с ДА.

На трийсет и три Анджела бе съпруга на адвокат,
Имаше дом, семейство, живееха в квартал богат,
Дъщеричката бе на четири
А синът – деветгодишен;
Щом я питаха как е,
Винаги отвръщаше „Добре съм“.

Но една зимна нощ, малко преди Коледа,
Докато цялото семейство спеше,
С ужасни мисли в главата тя будна лежеше;
Кой знае защо и кой знае как,
Прииска й се живота си да отнеме;
Затова се помоли на Който я бе оставил тук,
Ако може, да си я вземе.

И тогава чу, някъде много отвътре,
Едно дълбоко и нежно гласче,
Което рече само една дума
И думата беше … НЕ.

От този момент нататък тя си представи
Достатъчно добре какво трябва да прави.
Животът й зависеше от тази дума,
И ето какво близките й взеха да чуват:
НЕ, не желая;
НЕ, не съм съгласна;
НЕ, това е работа за теб;
НЕ, от това се дразня;
НЕ, аз исках друго;
НЕ, това не ми се нрави!
НЕ, уморих се, сега съм заета,
НЕ, няма, не ми се прави!

Близките й се смаяха страшно,
Изненадата на всички беше огромна;
Но Анджела не бе вече същата,
Промяната в погледа бе преломна;
Защото от онази предколедна нощ
В него липсваше онази кротост и подчинение,
Когато Ангелчето Анджела
Да казва НЕ получи разрешение.

Днес тя е най-напред личност,
А след това майка, съпруга,
Знае къде започва и свършва,
Живее свой живот, без да слугува.
Има свои дарби и свои амбиции,
Има чувства, нужди, стремления.
Има собствена сметка в банката
И изказва собствено мнение.

А на децата си казва следното:
„Добре е, когато сме съгласни един с друг;
Но ако не можеш да кажеш НЕ,
от теб няма да стане
Това, заради което си се появил тук.
И понеже ви обичам страшно много,
Понеже знам, че понякога и аз съм същата,
За мен вие си оставате ангелчета,
Дори когато с НЕ ми отвръщате.

Картини: William-Adolphe Bouguereau (1825-1905)

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK