Някои казват, че истинската любов идва веднъж в живота ни. Други вярват, че любовта е вечна. Но днес ще ви кажем, че всички ние може да се влюбим истински само в трима души – и във всеки от тях, по различна причина.

Първата любов обичайно ни спохожда на младини. Тогава ни връхлита идеалистичната любов, която толкова много прилича на приказка. Вярваме, че това ще бъде нашата единствена любов, която ще продължи до края на живота ни, и без значение, че понякога ни се налага да правим компромиси със себе си и своите принципи, ние правим всичко възможно да я запазим, защото дълбоко в душата си вярваме, че така трябва да бъде.

В тази първа любов за нас е важно да разберем как ни възприемат другите, а не толкова какво чувстваме ние.

Това е любовта, която изглежда истинска.

Втората любов е най-тежката. Тя е тази, която ни дава житейски урок за това които сме ние, какво искаме и как трябва да ни обичат. Това е любовта, която ни причинява болка – чрез лъжи, манипулации, предателства.

Струва ни се, че не правим нищо така, както първия път, но истината е, че всичко се повтаря. Ние искаме да поправим грешките на миналото, надявайки се, че този път всичко ще има друга развръзка. Но обикновено, колкото и да се стараем, всичко приключва – дори по-зле от преди.

Възможно е това да са нездрави, нехармонични и дори егоистични отношения. Възможно е да има насилие – емоционално, психологическо, дори физическо. Накратко – ситуациите са драматични. И всичките тези драми здраво ни държат и не ни пускат за секунда. След всеки крехък мир в отношенията идва надеждата за по-добро развитие, а малко след това и поредния провал.

Това е любовта, която искаме да направим истинска.

А третата любов – тя е тази, която никога не сме чакали. Тази, която ни се струва съвсем неподходяща за нас, която разрушава всичките идеалистични представи, които сме нарисували за любовта. Тя е любовта, която идва с такава лекота, че ни се струва невъзможна. Това е връзката, която не можем да си обясним, тя ни подкосява краката, защото не сме подготвени за нея. Това е любовта, когато срещаме другия и всичко се случва сякаш от само себе си – без очаквания и изисквания.

Просто сме приети такива, каквито сме, и това ни разтърсва.

Това не е любовта, която сме си представяли. Но е любовта, която чувстваме, че е истинска. Това е любовта, която ни помага да разберем, защо с останалите не ни се е случила.

Източник: soulpost.ru
Картини: Jarek Puczel