Не знам кога ще живеем всички тези неща, за които говорим (т.е. безмълвието). Сега говорим, докато би трябвало да чувстваме малко това безмълвие. Ти обаче не винаги чувстваш безмълвието като присъствие на Бога. Понякога мислите са толкова интензивни, че не можеш да утихнеш, искаш да правиш нещо, да отидеш да пазаруваш, да се обадиш по телефона, но когато се отдадеш на безмълвие, както казали на един монах: влез в килията си и тя ще те научи на всичко! Влез в твоето безмълвие и ще получиш полза. Ама какво друго да правя? Нищо друго, успокой се! Не е ли хубаво някой да се запознае с някоя тиха девойка, да се ожени за нея и нейната черта да е спокойствието? Не да бъде бездейна и чашите да се плъзгат от ръцете й, т.е. да нямат нерв и жизненост в себе си, а да бъда тиха и спокойна, да има паузи в тяхната връзка, моменти на покой, в които да говорят само сърцата. Не е нужно да ти казвам, че те обичам само с много думи, а е хубаво да чувстваш, че те обичам, дори когато не говоря. Случайно ли е, че има дни, в които някои отци на Света Гора, а и на други места, изобщо не излизат да говорят пред хората?

Един приятел ми каза, че отишъл при един пустинник на Света Гора, който три-четири пъти в седмицата не приема никого, не от немилосърдие към хората, а именно от голяма любов. Той ти казва: възлюбени мой, за да имам какво да ти дам, трябва да събера, а за да събера, трябва да се затворя в моя „кошер”, да вляза, да приготвя „меда”, да намеря „райските цветя”, утре да дойдеш, да изляза и да ме видиш с усмихнато лице, с кураж, със сила, с оптимизъм, да ти кажа някоя ободряваща дума за борбата на твоя живот. Как ще ти кажа тези неща, след като човек се изтърква от постоянното движение, както фитилът, който гори и се скъсява? Не е ли така? Да, ти казваш, че помагаш, но и ти се протъркваш, в даден момент трябва да се оттеглиш малко, за да се отдадеш на безмълвие и да събереш (духовен плод).

Св. Арсений Кападокийски казва, че и той в определени дни изобщо не излизал, оставяли му храна пред вратата, той я вземал, затварял се и пребивавал вътре. Тези неща ти не можеш да ги правиш, нито аз, защото сме в света, но можеш да затвориш телефона за половин час и всичко друго и да кажеш: сега аз ще се отдам на безмълвие 30 минути! и да осъзнаваш, че това е голям помощ за твоето семейство, не е загуба на време, а вложение във времето, ще утихна, ще се помоля и ще видиш колко хубав ще бъде животът. Животът може да стане много хубав и след това Бог ще те осветли и ми позволи да ти кажа, че и ти ще почувстваш красотата на своята душа, ще се ободриш по един здрав начин, защото съществува и добър егоизъм, ако можем така да го наречем, което всъщност не е егоизъм, а чувството, че си ценен. Не се ли казва удостой ни, Господи, през тази вечер да се запазим от грях? Тоест Бог ти дава достойнство в живота. Ще почувстваш това достойнство в твоята самота. Както казва майка Гавриила: има хора, които, докато ти правят компания, не ти отнемат твоята самота. Това е разликата – може да бъдеш в компания с други хора, но това не означава, че вече не се чувстваш сам, защото може да се чувстваш  сам сред компанията, може да говориш с някои, но душата ти да е сама, и обратното, да си сам, с никого да не говориш, но да чувстваш, че говориш, т.е. самотата като присъствие на Бога. Това е целта, защото, ако се усамотиш и си сам без Бога, без хора, без нищо, тогава какво ще си? Звяр ще си, звяр ще станеш. Затова сред твоята самота се научи да намираш и да чуваш твоя Бог, да чуваш Неговата воля, която Той ще ти открие и в себе си ще почувстваш глас, който ще ти каже: това е за тебе, детето ми! и ще почувстваш вътрешна сигурност за това нещо. Тази сигурност няма да е сигурността на егоизма, след като тръгваш с молитва, със смирение, след като в самотата си почувствал, че си много беден и безсилен. Тоест седиш си в една стая и казваш: аз съм толкова нищожно творение, Господи, просветли ме какво да правя! - със смирение, съзнателно, признавайки своята немощ и нищета, но и едновременно със съзнанието, че пред теб е премъдрият и преблагият Бог, Който управлява всичко и иска твоето добро и Който ще ти каже - не вярваш ли това? Не си ли кръстен?

Не казваме ли, че носим в нас благодатта на Светия Дух? Цялата мъдрост съществува в нас, цялата истина съществува в нас. Е, сред безмълвието ще приемеш небесното известие, защото, за съжаление, ти имаш навик да питаш постоянно другите: кажи ми какво да правя, чувствам несигурност, страхувам се, не стъпвам на нозете си! - но в даден момент трябва да стъпиш на нозете си. Не може да си на 50-60 години и постоянно да казваш: още не знам какво ще правя в живота си, още другите ще ми казват, още ще питам! Ама, който и да попиташ, няма ли да ти каже това - помоли се, Бог да те просветли, утихни, за да ти покаже Неговата воля! Ти мълчи, за да говори Бог! Не е ли така?

Колко хубаво минава денят, когато замълчим малко, за да чуем Бога сред мълчанието. Това ми го каза една баба, която работеше като медицинска сестра и преди години я попитах: как живееш? Тогава тя беше по-млада и ми каза: Вижте, в 7.30 трябва да съм на работа в болницата, но ставам в пет и се моля два часа, отдавам се на безмълвие, утихвам, след това излизам и през целия ден чувствам около мене един щит, който ме закриля от болести, изкушения, притеснения, нещастни случаи. Целият ден се търкулва и душата ми лети, чувствам се прекрасно! Това прекрасно чувство обаче е започнало от едно затваряне - тя се молила два часа сутрин. Ти не се моли два часа, а две минути, не се страхувай, не се паникьосвай, защото чуваш за два часа молитва и мислиш, че ще получиш инфаркт: два часа, какво говори, какво е това?! Обаче, ако видиш нейното лице, то блести, особено очите й, не знам как сияят по такъв начин. Тя е много възрастна и погледът й би трябвало да е помрачен поради възрастта, а нейните очи сияят – сред безмълвието и тишината в душата влиза много светлина. Желая ти да живееш това!

Всичко ще бъде наред! Утихни, успокой се, мълчи, не говори, не казвай много неща, не роптай и ще видиш, че всичко ще се оправи.

Автор: архим. Андреас Конанос  
Превод: Константин Константинов

Източник: sveticarboris.net
Снимка: Архимандрит Андрей (Конанос), perivolipanagias.blogspot.ru
Изображение: Christ in Silence, 1897 - Odilon Redon