Нямате нужда от повече мотивация. Нямате нужда да бъдете непрестанно вдъхновявани за действие. Нямате нужда да четете още статии и постове, които да ви карат да се чувствате така, сякаш не се справяте достатъчно добре, сякаш това, което правите никога не е достатъчно.
Държим се така, сякаш че ако прочетем достатъчно мотивиращи статии и позитивни цитати, изведнъж малката крушка в мозъка ни ще светне и ще пристъпим към незабавни действия за осъществяване на най-смелите си мечти.
Но ето нещо, за което никой не говори, когато става дума за успех и мотивация, за воля и цели, и продуктивност и всичките тези думички, които са толкова популярни напоследък: ти си такъв, какъвто си до момента, в който вече не си. Променяш се тогава, когато искаш да се промениш. Осъществяваш идеите си тогава, когато му е дошло времето. Така се случва.
И това, от което се нуждаем повече от всичко е: разрешение да сме такива, каквито сме, докато това се случи.
Не си робот. Не може просто да натиснеш копчето и да получиш мотивация, когато не разполагаш с такава. Понякога просто преминаваш през нещо. Понякога просто животът си тече. Животът! Да, той те учи на разни неща и понякога се налага да извървиш дълъг път към най-важния урок.
Няма нужда да контролираш всичко. Може да се събуждаш всеки ден в 5 часа, докато не се изтощиш напълно, но думите, картината, идеите, които не искат да излязат на бял свят, няма да излязат. Може всеки ден да имаш най-доброто желание и намерения, но ако не му е времето, просто не му е времето. Налага се да си позволиш да бъдеш човешко същество.
Понякога романът не е готов да бъде написан, тъй като не си намерил вдъхновение за главния герой все още. Понякога имаш нужда от още две години житейски опит, за да превърнеш шедьовъра си в нещо, което ще е истинско и неподправено. Понякога не можеш да се влюбиш, защото това, което имаш нужда да научиш за себе си, се научава само в усамотение. Понякога просто не си срещнал все още нужните съмишленици. Понякога тъгата извира от теб, но това е само защото един ден от нея ще произлезе силата и основата, върху която ще изградиш живота си.
Всички знаем това: Преживяванията ни не винаги могат да бъдат контролирани. Но някак си не се държим така, сякаш разбираме тази истина. Толкова отчаяно се опитваме да манипулираме и упражняваме контрол над живота си, да превърнем креативността в игра, която трябва да се спечели, да скъсим пътя към успеха, защото други са го направили, да се борим с емоциите и несигурността си сякаш са пътуване по права линия.
Не можете да надхитрите потока на живота си. Просто не можете. Не бива да контролирате всичко, което идва, всеки аспект от него, само за да не се поддадете на несигурността и непредказуемостта или на нещо, което е отвъд разбиранията ви.
Това е основата на идеята да присъстваш в настоящия момент: да се появиш такъв, какъвто си и това да е достатъчно.
Запълваме всяка минута с полезни занимания и четем списъци от по 30 точки как да се държим естествено и неподправено.
Постоянно забравяме, че сме такива, каквито сме - до момента, в който вече просто не сме. Ние сме същите до момента, в който не се променим. Можем да ускорим този процес като например придобием здравословни навици и се насилим да живеем по начин, насърчаващ растежа, но не можем да си играем с времето.
Времето е едно от нещата, на които трябва да се оставим.
Нещата са мрачни до момента, в който вече не са. Много от нещастията ни се дължат на вярването, че животът ни трябва да е различен от това, което всъщност е. Вярваме, че имаме контрол – тогава идват себепрезрението и себеомразата – от идеята, че трябва да сме способни да променим обстоятелствата, че трябва да сме по-богати или по-красиви, по-добри или по-щастливи. Докато това чувство за отговорност пред самите нас расте, расте и възмущението и огорчението ни, неща от които никой няма нужда.
Отговорът е да дадем най-доброто от себе си за момента, след което да си позволим да оставим да се случва, каквото ще се случва – и да не се чувстваме толкова зависими и уязвими от резултата. Възможностите не винаги се появяват оттам, от където предполагаме.
Не ви е нужна повече мотивация или вдъхновение, за да осъществите живота, който желаете. Нуждаете се от по-малко срам, породен от идеята, че не давате най-доброто от себе си. Нуждаете се да престанете да слушате хора, които са в съвършено различни житейски обстоятелства и в съвсем различна фаза в живота си, да ви казват, че не правите достатъчно. Нужно е да оставите времето да си свърши работата. Нужно е да имате очи за уроците там, където виждате пречки. Нужно е да разберете, че това, което е сега, е това, което ще ви даде вдъхновение по-късно. Нужно е да видите, че където и да сте днес, това е, което ще ви превърне в този, който ще станете утре.
Понякога все още не сме хората, които искаме да бъдем, защото все още се нуждаем да разберем и осъзнаем желанията си. Понякога просто трябва да се оставим да извървим пътят към това, което желаем да се прояви.
Това, което желаете за момента е достатъчно. Толкова, колкото да не се чувствате нещастни, докато го постигате. Може би мотивацията не е проблемът, а това, че бутате камък, нагоре по планината, който расте все повече и повече, докато го бутате.
Има магия отвъд нас, която си върши работата, без да разбираме. Не можем да я надхитрим. Не можем да я сложим в списък с 10 точки за изпълнение. Не можем да я контролираме. Нужно е просто да я оставим да съществува, да останем на едно място, ако е нужно, и да спрем сърцебиенето си. Всичко това в един момент ще придобие смисъл. Вярвайте на това.
Позволете си да вярвате в това.
Автор: Джейми Варон
Източник: huffingtonpost.com
Изображения: Shandoodles13 - deviantart.com, Jaya Nicely