Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории ~ сър Артър КЛАРК

Сър Артър Кларк бе един от писателите, надарени със способността да виждат в бъдещето. Все още не всичко, което описа се случи, но много голяма част от фантастичните му „видения“ днес са реалност. Още през 1976 във фантастичните си романи описва съвремието такова, какво го познаваме днес, но каквото е било все още немислимо по онова време:

За комуникациите:

Ще имаме устройства, които ще ни позволяват да изпращаме много повече информация на нашите приятели. Те ще могат да ни виждат, ние ще можем да виждаме тях, ще разменяме изображения, графики данни, книги и т.н.

За идеалното комуникационно устройство:

То ще бъде широкоекранно с клавиатура и чрез него ще можем да обменяме всякакъв тип информация, да изпращаме съобщения на приятели. Те ще могат да ги прочетат, когато се събудят, ще могат да видят какво са получавали през нощта. Ще можем да проверяваме всякакви неща – самолетни полети, цени на всякакви стоки в супермаркетите, ще можем да четем книги, новини.

Ще можем да кажем на тази машина от какви неща се интересуваме – спорт, политика и така нататък, а устройството ще търси в огромна „библиотека“ и ще ни доставя всичко, което открие. Само това, което искаме, не всички глупости, които получаваме, когато си купим вестник. Вестникът ще изчезне. Ще спрем да разнасяме цялата тази хартия, защото ще имаме нужда просто от информация.

Британският писател и изобретател се ражда на 16 декември 1917. Получава диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, където учи след края на войната. През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Тази орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си, сър Артър Кларк отговаря, че не е вярвал във възможността за реализацията ѝ докато е жив, а освен това счита, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество.

През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Кларк предлага орбиталните спътници да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му бива възприета и впоследствие реализирана .

Литературната си дейност започва с научно-фантастичния разказ „Амбразура“, който излиза през 1946. Неговият разказ "The Sentinel" е превърнат във филма 2001: Космическа Одисея от Стенли Кубрик. Романът „2001: Космическа Одисея“, който носи най-голяма популярност на британския писател, излиза докато Кларк и Кубрик работят по сценария на филма.

Сър Артър е автор на над 100 книги, повести и над 500 разкази, повечето от които са творби предсказания.

Изглежда, че всяка революционна идея предизвика три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени с фразите: „Това е напълно невъзможно – не ми губете времето”, „Възможно е, но не си струва да го правим” и „През цялото време ви казвах, че това е добра идея.”

Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.

Информационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията – в смисъла на сурови данни – не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяка от тях.

Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши.

Все още предстои да бъде доказано дали интелектът изобщо има значение в борбата за оцеляване на най-приспособимите.

Аз съм оптимист. Всеки, който е заинтересован от бъдещето, трябва да бъде. В противен случай просто трябва да се застреля.

Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното.

Съществуват две възможности – или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднакво ужасяващи.

Сигурен съм, че Вселената е пълна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е достатъчно интелигентна, за да не дойде тук.

Колко неподходящо сме нарекли нашата планета – Земя. Много по-правилно би било Океан.

Да четеш ръководство за компютър без да имаш хардуера е толкова разочароващо, колкото да четеш ръководство за секс без обекта.

Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории.

Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.

Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите.

Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.

Възможно е, нашата роля на тази планета, да не е в това да почитаме Бог, а в това да го създадем.

Снимка: goodreads