Несгодите се умножават от ума на глупака. А човекът се ражда сияен. Но с любов. Не с ум ♥ Иван ИВАНОВ

Знанието не се оспорва

А несгодите…
…съпътстват ума на човека.
И го съпътстват в дните му.
Както дните не познават
никакви несгоди, така
умът на човека познава
всички несгоди и горко.
Несгодите в ума на човека
го правят немощен и слаб.
Умът на човека винаги търси
несгодите и ги намира.
Умът знае да умножава несгодите,
не да ги съкращава.
Човекът слуша ума си
и приема несгодите за свои.
Не е истина.

Греши ли човекът
да приема несгодите
на ума за свои?
Греши.

Човек не се ражда с несгоди.
Това трябва да се знае.
Чужда е несгодата в човека,
но придобита е от ума.
Умът не ражда човека.
Човекът ражда човека.
И само той. Не умът.
И го ражда свободен.
Без несгоди.
Знанието не се оспорва.

Глупакът оспорва.
Воден от несгодите
на своя ум,
глупакът оспорва.
Човекът никога.
Защото е така.

Несгодите се умножават
от ума на глупака
и се множат.
А човекът се ражда сияен.
Но с любов. Не с ум.
Как може!

Несгодите са чужди
на човека
и са гнил плод на ума.

Има ли звезда, която
се е родила в несгода?
Няма.
Има ли светлина,
която да познава несгодата.
Няма такава светлина.
Може ли изгревът
да плува в несгода?
Не е възможно.
И залезът нехае за несгодите.

Снегът ако познава несгодата,
пара да се е родил.
Пáрата не среща несгодата,
иначе никаква пара не ще е.
Капката вода, ако познава несгодите,
питанка да е станала.
Безпомощна.
Реката също.
Океаните и всяко пространство
в световете – глухи да са.

Затова!

Несгодата е непозната територия
и напразна мисъл за човека.
Немощна.

Могъщ е човекът.
Земята и небето са могъщи.
Водата и океаните.
И могъществото на мравката
не отстъпва тук.
Истина е.

И затова.
Несгодата е родена
в бълнуване и не здрав ум.
А човекът е роден в любовта
и тежко на глупака и горко му
в невежеството.

* От книгата „Всичко е любов”
Снимка: Иван Пейков

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK